Пъстър смок
Elaphe sauromates (Pallas, 1814)
Coluber quatuorlineаtus Lacepede var. sauromates: Ковачев, 1912: 46–47; Elaphe quatuorlineata sauromates: Буреш, Цонков, 1934: 137–141.
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Смокови (Colubridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [А4ас]; ЗБР-II, III. международен:БеК-II; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. От Югозападна и крайдунавска Румъния и източните части на Балканския полуостров до Западен Казахстан, Западен Иран и Северен Ирак; на север до средното течение на Дон и района на Волгоград, на юг ареала включва Южна Русия, Кавказките страни, Турция.
Разпространение и численост в България. В края на XIX и първото десетилетие на XX в. е често срещан в Северна България и източните части на Южна България [1, 2, 3]. От тези райони са съобщени много находища, установени през 20-те и 30-те години на XX в. [4]. През последните петдесет години има само няколко сигурни сведения за находки северно от Стара планина и в западната половина на Горнотракийската равнина. Сравнително запазени са популациите на места в Източните Родопи, Тунджанския край, Сакар и Странджа, но и там видът е рядък. Установен е и в нови находища в Северна България (Никополско), Шуменско [5], Черноморското крайбрежие между р. Батова и с. Китен, Бесапарските възвишения южно от Пазарджик, Асеновградско, Хасковско, Свиленградско, Средецко. Всички находища у нас са до 400 m н. в. (непубл. данни).
Местообитания. Предимно места с редки гори и храсти или със степен вид растителност, където предпочита валози, долове и др. Навлиза и в покрайнините на блата в търсене на гнезда на птици.
Биология. Дневно активен. Основната му храна през пролетта са яйца и малки на птици, през лятото и есента – гризачи. Снася 4–14 яйца. Малките по окраска приличат на възрастните, но с по-малко жълт цвят. Достига дължина 180, рядко – 200 cm. Не е отровен.
Близки видове. По окраска малките напомнят на котешката змия (Telescopus fallax), но лесно се различават по кръглата си зеница.
Отрицателно действащи фактори. В Северна България и западните части на Тракия – създаването на големи монокултурни блокове във втората половина на XX в. и вследствие на това – премахване на синурите, горичките, храстите във валозите и др. В Източните Родопи, Сакар и Странджа – намаляване на площта на широколистните гори, залесяването с иглолистни, горските пожари. По Черноморието – туристическото нашествие, застрояването на крайбрежието. Прегазването по пътищата и бракониерския улов.
Предприети мерки за опазване. Част от находищата попадат в защитени територии (резервата "Сребърна", ПП "Русенски Лом", "Странджа", ЗМ "Пода" при Бургас и др.). Изобразен е на плакат за защита на влечугите (1998).
Необходими мерки за опазване. Популяризиране на природозащитния статус на вида. Включване на находищата в защитени територии, ограничаване на сечта и на залесяването с иглолистни видове в съществуващите находища. Борба с горските пожари. Строг контрол над дейността на местните и чуждестранните бракониери.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1894; 2. Ковачев, 1912; 3. Werner, 1898; 4. Буреш, Цонков, 1934; 5. Василев и кол., 2006.
Автор Владимир Бешков
