Ивичест смок
Кощерица
Elaphe quatuorlineata (Lacepede, 1789)
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Смокови (Colubridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [В1;С2а(i)]; ЗБР-II, III; международен: БеК-II; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Италия, цялото западно крайбрежие на Балканския полуостров, западната половина на Гърция и много от гръцките острови, Македония и югозападния ъгъл на България.
Разпространение и численост в България. Установен е само в Петричко-Санданската котловина, долината на р. Струмешница и южната половина на Кресненския пролом [1, 2, 3, 4, 5]. В равнинните части на Петричко-Санданската котловина е почти унищожен поради големия дял на обработваемите площи и е останал предимно в подножието на околните планини и някои островно разположени скалисти възвишения. В Кресненския пролом е намиран до 600 m н. в. [3]. Числеността и плътността на популациите са неизвестни. През 1971–1975 г. в района на с. Горна Брезница (общ. Кресна), всред 437 неизбирателно събирани змии този вид е на 7-мо място по честота на намиране [3].
Местообитания. Предимно нискостъблени гори и храсти в скалисти и други места с добре развит микрорелеф, на огрявани от слънцето склонове.
Биология. Във втората половина на юни–началото на юли снася 5–14 яйца [3]. Храни се главно с птици и техните яйца, по-рядко гризачи, понякога поглъща новородени зайчета, таралежчета и новоизлюпени сухоземни костенурки. Достига 180, рядко 200 cm дължина. Не е отровен.
Близки видове. В България няма. Малките са петнисти и са трудно различими от тези на пъстрия смок (Elaphe sauromates), но двата вида са географски изолирани от високите планини в Югозападна България. След няколко "събличания" на роговия слой на кожата си, при дължина от около 60 до 95 m те постепенно придобиват ивичеста окраска.
Отрицателно действащи фактори. Интензивното земеделие в Петричко-Санданската котловина. Изтребване от местното население, бракониерско събиране от колекционери и тераристи, прегазване по пътищата.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "застрашен". Изобразен на плакат за защита на влечугите (1998), публикувани са статии за популяризиране на защитата му в издания с широко разпространение. Почти всички находища попадат в рамките на мрежата от защитени територии НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Популяризиране на природозащитния статус на вида, особено в районите, където се среща. Контрол над дейността на бракониерите. Недопускане на строителството на магистрален път в Кресненския пролом и прекратяване на кариерните разработки на вулканичен рид "Кожуха" при Петрич.
Основна литература за вида: 1. Буреш, Цонков, 1934; 2. Бешков, 1974; 3. Бешков, 1978; 4. Бешков, 1981; 5. Бешков, 1964.
Автор Владимир Бешков
