Европейска малка бяла чапла, бяло рибарче
Egretta garzetta (Linnaeus, 1766)
Ardea garzetta Gm.: Finsch, 1859: 386; Elwes, Buckley, 1870: 334; Sintenis, 1877: 66; Radakoff, 1879: 173; Lorenz-Liburnau, 1893: 23; Reiser, 1894: 144; Клайн, 1909: 110; Floericke, 1918: 99; Herodias garzetta: Simpson, 1861: 371.
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Чаплови (Ardeidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2+B1(bii)]; ЗБP-II, III (I); международен: ДП-I, БеК-II.
Общо разпространение. Вид на Стария свят, който гнезди в Европа, Африка и о. Мадагаскар, Централна и Южна Азия, Филипините, Нова Гвинея и Австралия. Птиците от Европа зимуват по югозападното крайбрежие на Средиземно море, в Африка. Общата численост в Европа и басейна на Средиземно и Черно море се оценява на 22 000–36 000 двойки [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен, преминаващ и по изключение зимуващ вид. В миналото е гнездил по Дунавското и Черноморското крайбрежие, както и по долините на реките Вит, Марица, Тунджа, Сютлийка [2, 3]. През последните години e регистрирана като гнездеща и в блато източно от София [4]. Сега са установени 147 гнездови находища с различна степен на достоверност, от които 44 със сигурно гнездене [5]. Общата численост е оценена на 1500–2000 [3], 500–1500 [6], 1400–2000 [5, 7], 800–1000 гнездещи двойки [8].
Местообитания. Сладководни езера и блата, заливни и дъбови гори, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. По време на миграции и през зимата се среща и в крайбрежни бракични водоеми, язовири, канали за напояване.
Биология. Гнезди винаги в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в тръстика или по върби и тополи. Отглежда 4–6 малки, които започват да летят от началото на юли.
Близки видове. Биволска чапла (Bubulcus ibis).
Отрицателно действащи фактори. В миналото е отстрелвана като вредител (50-те години на XX в.). Сега не са известни; вероятно пресушаването и деградацията на влажните зони.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Повечето традиционни гнездови находища са включени в границите на защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването й и неговото прилагане.
Основна литература за вида: 1. Wetlands International, 2002; 2. Патев, 1950; 3. Симеонов и др., 1989; 4. Delov, 1992; 5. BSPB (In print); 6. Kostadinova, 1997; 7. Birdlife International, 2002; 8. Nankinov et al., 2004.
Автор Таню Мичев