Черен кълвач
Dryocopus martius (Linnaeus, 1758)
Picus martius L., Клайн, 1909: 55.
Разред Кълвачоподобни (Piciformes)
Семейство Кълвачи (Picidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU A(3 c, e); ЗБР-II, III; международен: ДП-I; БeK-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който обитава тайгата и зоната на широколистните гори в Евразия. Ледников реликт. Сравнително рядък на Балканския полуостров.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. До 50-те години на XX в. е широко разпространен в планинските и равнинните гори [1]. Към 1980 г. има данни за срещането му в Стара планина, Рило-Родопския масив, Странджа, Средна гора и по-рядко в равнините; по експертна оценка около 1000 двойки [2]. Проучванията след това сочат по-широко разпространение в планините и нови находища в равнините [3; Шурулинков, лично съобщ.]. Обитаваната площ е около 2 000 000 ha [4]. В зависимост от качеството на горите, при средна плътност от 500 до 2000 двойки/ha общата численост в България е 1500–2000 двойки – в Западни Родопи 470–530, Централна и Западна Стара планина 300–400, Рила (130–170), Странджа (100–130) [2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11].
Биология. Двойките не се разпадат за зимата [11]. Размножителният период започва от средата на февруари до средата на март. Гнездовата камера се издълбава в ствола на дърво с диаметър над 40 cm и на височина над 4 m, или се използват стари гнездови камери и хралупи за нощуване. Снася през април (3–6 яйца), мъти 12–14 дни, малките излитат 24–31 дни след излюпването; гнезди повторно при загуба на люпилото [8, 11, 12, 13]. Храната включва бръмбъри корояди, ларвите им и мравки [8, 9, 10]. Участъците на двойките в стари иглолистни гори е около 300 ha, в букови – 400 и в дъбови 500–600 ha [5, 6, 7]. Сходни данни има за Централна Европа и Русия. В гори с малко отмиращи и едроразмерни дървета участъкът е на площ 1000–1600 hа [8; 9; 14].
Местообитания. Предпочита обширни стари иглолистни, букови и смесени гори (до 2100 m) [1, 6, 7, 8, 11, 14].
Отрицателно действащи фактори. Изсичането на старите гори и санитарните сечи. Намаляване на хранителната база, в частност на червената мравка. Конкуренцията на сивия, белогърбия и зеления кълвач. Тясната специализация към храна и местообитание.
Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Включен е в ЧКБ (1985) в категория "рядък". Около 20% от размножаващите се двойки обитават национални и природни паркове.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на защитени територии в Западни Родопи, Западен Балкан, Пирин, Средна гора, Лудогорие, Котленска планина. Мораториум на ползването на горите в затворените басейни и защитените територии, а извън тях при възобновителните сечи да бъдат оставяни по 25–30 стари дървета на 1 ha. Ограничаване на санитарните сечи в старите гори.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Спиридонов, 1985; 3. Спиридонов, 1988; 4. Янков, под печат; 5. Спиридонов и др., 1983; 6. Спиридонов, 1999а; 7. Спиридонов, 1999b; 8. Blume, 1973; 9. Владышевский, 1980; 10. Федюшин, Долбик, 1967; 11. Иванчев, 2000; 12. Спиридонов, 1982; 13. Makatsch, 1976; 14. Nilsson, 1997.
Автори Жеко Спиридонов, Стоян Николов, Цветан Златанов, Радослав Станчев
