Южен белогръб кълвач
Dendrocopos leucotos lilfordi (Sharp & Dresser, 1871)
Dendrocopus leuconotus Sharp & Dresser: Reiser, 1894: 98; Dryobates leucotus (error tipographica = leucotos) lilfordi Sharp & Dresser: Патев, 1950: 147; Picus lilfordi Sharp & Dresser,: Клайн, 1909: 59; Picoides leucotos (Bechstein, 1803): Simeonov, Michev, 1991: 172; Simeonov et al., 1997: 357.
Разред Кълвачоподобни (Piciformes)
Семейство Кълвачови (Picidae)
Природозащитен статус: в България:застрашен вид EN [A 4с,е]; ЗБР–II, III; международен: ДП-I; БеК-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, обитаващ широколистните гори в бореалната зона на Евразия и частично в Централна Европа. Подвидът D. l. lilfordi e глациален реликт с разкъсан ареал: Пиренеи, Абруци, Балкански полуостров, Мала Азия, Грузия и Азербайджан.
Разпространение и численост в България. Постоянен. До средата на 20 в. се е срещал във всички планини [1]. Около 1980 г. са потвърдени находища в някои планини [2]. Гнезди в Централна и Западна Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Западни Родопи, Странджа и в няколко изолирани находища [2; 3; 4; 5; Шурулинков – непубл. данни]. Численост: 700–1100 двойки, мозаечно на горска площ около 450 000 ha при средна плътност 400–650 двойки /ha. За Балканския полуостров данните [6] са завишени; най-вероятно гнездещите двойки са 2000–3500.
Местообитания. Стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 m н. в., с повече мъртви и отмиращи дървета [2].
Биология. Люпилата (3–7 яйца) са през април и май. Мъти 14–16 дни, в гнездото малките престояват 27–28 дни [7]. В края на юни е наблюдавано хранене на малки пред излитане в дупка на ела на 20 m [Спиридонов, непубл. данни], през юни – излетели млади [8, 9]. Храната се състои 90% от насекоми ксилофаги и ларвите им [10, 11, 12, 13]. Гнездовата територия на двойката в климаксови гори е 100–150 ha и е постоянна [12, 13, 14].
Близки видове. По-едър от другите пъстри кълвачи, без раменни бели петна и с черни напречни препаски по долната част на гърба.
Отрицателно действащи фактори. Изсичането на старите широколистни гори, фрагментацията им и санитарните сечи. Тясната специализация към храна и местообитание. Конкуренцията, главно на черния кълвач.
Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Обявени са НП "Централен Балкан", "Пирин" и "Рила" и ПП "Странджа", "Рилски манастир", "Българка" и "Витоша", където гнезди над 60% от популацията.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на ЗТ и ЗЗ в Западна Стара планина, Средна гора, Пирин и Западни Родопи. Запазване на стари гори за връзка между странджанската и родопската популация и между старопланинските популации. Мораториум върху ползването на старите гори в затворените горски басейни, ЗТ и ЗЗ. Ограничаване на санитарните сечи в старите гори. Включване на подвида в Червения списък на IUCN [14].
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Спиридонов, 1985; 3. Iankov, in print; 4. Milchev, 1994; 5. Спиридонов, 1999; 6. BirdLife International, 2004; 7. Makatsch, 1976; 8. Jordans, 1940; 9. Паспалева-Антонова, 1964; 10. Пенев, 1936; 11. Федюшин, Долбик, 1967; 12. Владышевский, 1980; 13. Spiridonov, Virkkala, 1997; 14. Спиридонов и др., 1987.
Автори Жеко Спиридонов, Димитър Георгиев, Цветан Златанов
