Cygnus olor (Gmelin, 1789)
Cygnus olor Temm.: Elwes, Buckley, 1870: 338; Radakoff, 1879: 175; Cygnus olor (Gm.): Reiser, 1894: 179; Клайн, 1909: 143.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D1]; международен: БеК-III; БоК-II; ДП-II/2.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди в Европа, Казахстан, Мала и Средна Азия, Иран, и Китай. Зимува край Северно и Балтийско море, в Централна и Югоизточна Европа, Средна Азия, Персийския залив, Жълто море. Частичен мигрант.
Разпространение и численост в България. Гнездещ, мигриращ и зимуващ вид. Гнезди по р. Дунав и Черноморието. Изолирани находища има във вътрешността на страната. Двойките у нас се оценяват на 12–36, което отбелязва ръст в сравнение с популацията към 1985 г. (5–20 двойки) [1]. Сигурно гнездене е установено в над 25 UTM (10 х 10 km) квадрата, но с ниска плътност – от една до няколко двойки във всяко находище [2]. През зимата се среща основно по Черноморието, където през периода 1997–2001 г. са зимували от 193 до 4039 птици със средна численост 1377 индивида [3, 4, 5].
Местообитания. Постоянни сладководни, бракични или солени езера, блата и водоеми, крайбрежни сладководни, бракични или солени лагуни, шелфовата зона на Черноморието.
Биология. Загнездва в средата на март [6]. Гнезди на отделни двойки [7]. Гнездото е върху плаващо островче [8] или полегнала стара тръстика. Изградено е от водолюбива растителност; диаметър до 1,2–2 m, височина до 50 cm. Снася 4 (5) до 8 (9) яйца, мъти 36 (35–41) дни [9]. Около 4 ½ месеца след излюпването малките вече летят. Половата зрялост настъпва на 3–4 години. Храни се с водни растения, семена и попадащи с тях дребни безгръбначни животни [9]. През зимата се храни и в посеви.
Близки видове. Поен лебед (Cygnus cygnus) и тундров лебед (Cygnus columbianus).
Отрицателно действащи фактори. Отравяне от оловни сачми или рибарски тежести, отстрел, безпокойстово, загуба и деградация на хабитати.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Определени са основните гнездовища и зимовища, някои са обявени за защитени обекти и за някои се прилагат Планове за управление.
Необходими мерки за опазване. Поставяне под защита на всички ключови находища. Активно прилагане на Плановете за управление и изготвяне на такива за други значими места. Възстановяване на пресушени и рехабилитиране на деградирали влажни зони.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов, 1985; 2. Дерелиев, под печат; 3. Костадинова, Дерелиев, 2001; 4. http://bspb.org; 5. Michev, Profirov, 2003; 6. Dontchev, 1973; 7. del Hoyo et al., 1992; 8. Паспалева-Антонова, 1961; 9. Cramp, Simmons, 1977.
Автори Сергей Дерелиев, Божидар Иванов