Поен лебед
Cygnus cygnus Linnaeus, 1758
Cygnus musicus: Христович, 1892: 424; Reiser, 1894: 181; Клайн, 1909: 143.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN D (2), ЗБР-III; международен: БеК-II; БоК-IІ, III.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, чийто гнездови ареал обхваща Исландия, Скандинавските страни и Северна Русия. Среща се още в Азия, Канада и САЩ. Зимува на места почти в цяла Европа в численост до 65 000 птици, което е повече от 50% концентрация на световната му популация [1].
Разпространение и численост в България. Преминаващ и зимуващ основно около големите водоеми по Черноморското крайбрежие: Южното – (средно 68 и максимално 444) и Северното – (средно 138 и максимално 554). Във вътрешността на страната е по-малоброен; максималната установена численост за страната е 1107 индивида през 1997 г. [2]. Най-големи концентрации са установени около Мандренското езеро – над 1000 птици [3]. Общата зимуваща популация се оценява на около 500 индивида [5].
Местообитания. Крайбрежни бракични или солени езера, морски плитчини, орни земи, пасища.
Биология. В България се храни предимно в зимни посеви в съседство с големи незамръзващи водоеми, където нощува [4].
Близки видове. Западен малък лебед (Cygnus columbianus bewickii).
Отрицателно действащи фактори. Eутрофикация на влажните зони, острел, замърсяване на почвите от селско стопанство, хищници.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Проведени са задълбочени изследвания върху миграцията и зимуването му [2, 3]; някои находища по Черноморското крайбрежие – езерата Дуранкулак, Шабла, Поморийско, Атанасовско, Вая (част) и местн. Пода, са обявени за защитени територии и Рамсарски места [5].
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването му. Повишаване на екологичната култура на населението и обявяване на Мандренското езеро и крайбрежните ливади за защитена местност.
Основна литература за вида: 1. BirdLife International, 2004; 2. Michev, Profirov, 2003; 3. Dimitrov et al., 2005; 4. Nankinov et al., 1997; 5. Profirov, Michev (Еds), 2003.
Автор Любомир Профиров
