Малък лебед
Тундрен лебед, тундров лебед, западен малък лебед
Cygnus columbianus Ord, 1815
Cygnus bewickii: Пешев, Боев, 1962: 328; Koenigstedt, Robel, 1979: 335.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B+D]; ЗБР-III; международен: ЕCS-spec 3W, уязвим, BeK-II, BoK-II, ДП-I.
Общо разпространение. Политипен вид. Гнезди в тундрата на Северна Америка, Североизточна Европа и Сибир. Зимува в крайбрежните низини на Северна Европа и Източна Азия на юг до Тайван. Малка популация с неизвестен произход зимува по южното крайбрежие на Каспийско море в Иран. По време на миграции рядко се среща в Монголия и във вътрешността на Северен Китай.
Разпространение и численост в България. Рядък зимуващ вид, представен у нас с подвида Cygnus columbianus bewickii Yarrell, 1830. Установен за пръв път край Дуранкулашкото езеро [1]. През периода до 1985 г. е отбелязан само край Атанасовското езеро [3]. След 1989 г. зимува редовно в малка численост предимно по Черноморското крайбрежие, по-рядко край водоеми в Северна и Южна България. Основно зимовище са овлажнените селскостопански терени около Мандренското езеро, край устието на р. Факийска, където е отбелязана максималната му численост в България – 84 птици на 15.02.1997 г. [4]. За района на бургаските езера показва тенденция за увеличаване на зимуващата популация. В малък брой (от 2 до 8 птици) еднократно е установяван и във влажни зони на Южна България [5].
Местообитания. Постоянни вътрешни и крайбрежни водоеми с различна соленост, морски плитчини, заливи и протоци, приливно-отливни блата, заблатени низини, орни земи, пасища, сезонно наводнявани ниви, ливади.
Биология. Младите птици мигрират заедно с възрастните, като семейството се запазва до края на зимата. Храни се главно с подводни части на растения, рядко семена; животинска храна попада случайно с растенията. У нас основно по блоковете с есеници, много често заедно с пойния, по-рядко с немия лебед.
Близки видове. Поен лебед (Cygnus cygnus).
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на хабитати, преследване от човека, замърсяване на почвите, разливи на нефтопродукти.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Езерата Дуранкулак, Шабла, Поморийско, Атанасовско, Вая и местн. Пода със залива Форос са обявени за Рамсарски места, извършва се мониторинг и се прилагат Плановете за управление (без Поморийското, за който Планът за управление е в процес на разработване).
Необходими мерки за опазване. Поставянето под защита на района около Мандренското езеро, на юг от с. Димчево (Бургаска област) до устието на р. Факийска, въвеждането на компенсации на собствениците на земи; обявяване на Мандренското езеро за Рамсарски обект и разработване на План за управлението му.
Основна литература за вида: 1. Konigstedt, Robel, 1979; 2. Нанкинов и др., 1997; 3. Robel, Willems, 1984; 4. Dimitrov et al., 2005; 5. Michev, Profirov, 2003; 6. Костадинова, Дерелиев, 2001; 7. Michev et al., 2004.
Автори Милко Димитров, Любомир Профиров
