Див шаран
Cyprinus carpio Linnaeus, 1758
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1ab(i, ii, v); E]; международен: IUCN [DD].
Общо разпространение. Обитава водосборните басейни на Черно, Каспийско и Аралско море, реките от басейна на Тихия океан и Източна Азия от Амур до Бирма на юг. Разселен е изкуствено в Полша, Германия, Дания, Швеция, Англия, Шотландия и др.
Разпространение и численост в България. В миналото е разпространен във всички сладководни и бракични водоеми – реки, блата и езера на Дунавския, Беломорския и Черноморския басейн [1, 2, 3, 4]. В средата на миналия век у нас са внесени културни раси шаран от Румъния, Югославия, Унгария и др. Постепенно културната форма се разпространява почти из цялата територия на страната. Сега дивият шаран е запазен в Дуранкулашкото езеро в зоната на Орлово блато, което през 60-те години на миналия век е отделено чрез дига от останалата част на езерото, и в което не са внасяни културни породи [наши данни]. Вероятно дивата форма се среща и в някои други изолирани водоеми като Дяволското блато, някои затворени разклонения на реки и др.
Местообитания. Обитава долните течения на реките, постоянни сладководни блата и езера, както и крайбрежни сладководни лагуни.
Биология. Полова зрялост достига на 3–4 годишна възраст [5]. Размножава се през втората половина на май и юни при температура на водата 18 °C [1]. Отлага хайвера си порционно върху подводните растения. Плодовитостта варира от 200 000 до 1 200 000 хайверни зърна. Храни се с ларви на насекоми, ракообразни, мекотели, червеи и водни растения [1, 5].
Близки видове. Златистата каракуда (Carassius carassius) и сребристата каракуда (C. gibelio), от които шаранът се различава по наличието на две двойки мустачки при ъглите на устата.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на местата за размножаване на шарана в резултат на коригиране на речните корита в долното течение на реките и пресушаване на блатата и заблатените райони. Хибридизация с изкуствено разселените културни форми на вида, замърсяване на водите, бракониерство.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985). Единственото му потвърдено находище е в границите на природна забележителност "Дуранкулашко езеро".
Необходими мерки за опазване. Въвеждане на забрана за зарибяване на местообитанията му с културните форми на вида.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Моров, 1931; 3. Дренски, 1951; 4. Маринов, 1966; 5. Берг, 1949.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
