Сиво хомяче
Cricetulus migratorius (Pallas, 1773)
Разред Гризачи (Rodentia)
Семейство Хомяци (Cricetidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN (2004): LR/nt.
Общо разпространение. Среща се от Източна и Югоизточна Европа през Мала Азия, Закавказието и Казахстан до Монголия и част от Китай, на юг до Израел, Ирак, Иран и Пакистан.
Разпространение и численост в България. Източна България, рядък вид с ниска численост. При първото улавяне на вида у нас той е представен с 3 спрямо общо уловени 827 дребни бозайници от Югоизточна България [1]. Количествената му застъпеност в погадки [2, 3] също е изключително ниска. Съдейки по намирането му в погадки от Югоизточна България през проследните години, може да се допусне, че популационният му статус е непроменен.
Местообитания. Изходните (естествените) местообитания са степи и полупустини. В северната част на ареала си обитава равнините, но в южната се изкачва високо в планините. У нас обитава слогове и целини, обрасли с трева и ниски храсти, сред ниви, окрайнини на нискостъблени широколистни гори, млади овощни градини и лозя [1, 4].
Биология. Копае дупки, които имат просто устройство, често с два входа и една камера, на дълбочина от 20 cm до 1 m. Не спи зимен сън, макар през зимата активността му да намалява [5]. Активен е нощем. Храни се със семена на треви, плодове [1, 4], рядко и бръмбари и охлюви [6]. През топлия период от годината дава до три поколения [7]. Броят на малките в котило е от 4 до 7. Младите от ранните поколения се включват в размножението още същия сезон [8]. В много райони е с ниска численост, особено в северните и западните части от ареала си [9]. Значителна смъртност се причинява от климатични фактори – например студени зими с малко сняг, студени дъждове през пролетта и есента. Основни неприятели са дребни хищни бозайници и нощни грабливи птици [2]. Вероятен конкурент е широко разпространената у нас жълтогърла горска мишка.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Среща се в райони с преобладаващо традиционно земеделие, чиято интензивност в последните години е ниска. Преминаването към частно земеделие и свързаното с това раздробяване на площите и тяхната интензивна обработка, с употреба на големи количества торове и пестициди вероятно оказват неблагоприятно въздействие. Северо-западните находища са в промишлено деградирания район Стара Загора–Раднево–Марица Изток. Огромните инфраструктурни съоръжения, откритите рудници, гъстата шосейна мрежа и т. н. несъмнено са унищожили част от местообитанията на вида.
Предприети мерки за опазване. Включен е в ЧКБ (1985) в категория "рядък" и ЗБР, Приложение 2 и 3.
Необходими мерки за опазване. Оценка на ландшафтната структура в районите, където е установяван. Оптимизация на селскостопанското земеползване.
Основна литература за вида: 1. Пешев и др., 1960; 2. Симеонов, 1963; 3. Симеонов, 1964; 4. Марков, 1964; 5. Громов и др., 1963; 6. Niethammer, Krapp, 1982; 7. Башенина, 1951; 8. Виноградов, Громов, 1952; 9. Лозан, 1971.
Автор Васил Попов
