Обикновен хомяк
Cricetus cricetus (Linnaeus, 1758)
Cricetus frumentarius Pall.: Ковачев, 1925: 30-31.
Разред Гризачи (Rodentia)
Семейство Хомяци (Cricetidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1], ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN [LR/lc]; БеК-ІІ; ДХ-ІV.
Общо разпространение. Среща се в Белгия през Централна, Източна и Югоизточна Европа, Западен Сибир и Северен Казахстан до горното течение на Енисей и Алтай, част от Китай.
Разпространение и численост в България. Северна България. Страната спада към районите, където видът има преобладаващо ниска численост [1].
Местообитания. Степен вид. В европейската част на ареала си предпочита селскостопанските райони в низините и равнините (под 600 m н. в.) с преобладаване на многодишни тревисти култури върху тежки почви със значително участие на глинест компонент с обща дебелина поне 1 m и дълбочина на подпочвените води – под 1,2 m. Числеността му в културните площи е по-висока, в сравнение с "дивите" тревисти местообитания [2, 3].
Биология. Живее поединично в собствена система от ходове, с дълбочина над 2 m [4]. Спи зимен сън, но при топло време се събужда и излиза на повърхността [2]. Храни се със зелени части на растения, корени, семена и плодове [2], както и с безгръбначни и дребни гръбначни животни [5]. Размножава се през топлия период на годината. Бременността е 17 дни. Една женска дава 2 до 3 котила годишно, всяко с 2–10 (18) малки. Полова зрялост настъпва след първото зимуване [1, 6, 7]. Продължителността на живота не надхвърля 4 години [6]. Става жертва на жищни бозайници и грабливи птици (8, 9, 10). Конкурира се с добруджанския хомяк.
Близки видове. Добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni), но обикновеният хомяк е по-едър и долната част на тялото е изцяло черна.
Отрицателно действащи фактори. Индустриализиране на земеделието, в резултат на което се намаляват площите с многогодишни култури, семената се обработват с пестициди, нивите се разорават веднага след жътва и масово се третират с родентициди [11, 12, 13]. Преминаването към частно земеделие и свързаното с това раздробяване на площите и тяхната интензивна обработка, с използване на големи количества торове и пестициди.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985), ЗБР, Приложение 2 и 3 и Бернска конвенция, Приложение II.
Необходими мерки за опазване. Да се разработи и приложи програма за оценка на съвременното състояние на вида у нас. На тази основа да се разработи План за опазване. Създаване на "аграрни резервати" – територии с оптимална структура на обработваемите площи, в които да не се използват вредни за хомяка селскостопрански практики. Тези мерки трябва да се стимулират чрез система за компенсации на фермерите.
Основна литература за вида: 1. Nechay et al., 1977; 2. Марков, 1960; 3. Grulich, 1978; 4. Grulich, 1975; 5. Gorecki, Grydielska, 1975; 6. Vohralik, 1974; 7. Grulich, 1986; 8. Симеонов, 1978, 9. Симеонов, Петров, 1986; 10. Simeonov, 1966; 11. Stubbe et al., 1997; 12. Seluga, 1996; 13. Weidling, 1996
Автор Васил Попов
