Ливаден дърдавец
Сrex crex (L., 1776)
Porzana minutta Bp.: Христович, 1890: 216.
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Дърдавцови (Rallidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B1ciii+C2b, ЗБР-II; III; международен: БеК-II; БоК-II; ДП-I.
Общо разпространение. Вероятно европейски вид. Естественият му ареал на север достига Великобритания, Скандинавския полуостров, Архангелск, Сибир, на юг – Пиринеите, Франция, Италия, Югославия, България, Северното Черноморско крайбрежие с п-ов Крим, Армения, Каспийско море; източната граница е ез. Байкал.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В края на 19 в. е относително рядък (Пазарджишко и Софийско) [1, 2]. Към средата на миналия век е чест по влажни ливади около блатата [3], но по-късно отново е определен като застрашен [4]. В исторически план има 3 флуктуации на числеността във връзка с изсичането на горите, водещо до появата на подходящи местообитания. Последвалото интензифициране на земеделието предизвиква драстично спадане на числеността [6]. Сега има мозаечно разпространение предимно в Западна България [7, 8, 9]. По значимите находища се намират в Софийско – около 850 токуващи мъжки, Западна Стара планина и Централен Балкан – 1500, Понор планина – 120, по линията Трън-Брезник до границата – 250. Сравнително малоброен е по Дунавското и Черноморското крайбрежие, Добруджа и Източни Родопи. Общата численост в страната е между 4000 и 6000 двойки [6].
Местообитания. Влажни и мезофитни тревни съобщества с доминиране на Poa pratensis, Alopecurus pratensis, Gallium aparine и др. [10], между 500 и 1800 m н. в., но е установен и на 2500 m н. в. [11].
Биология. Слабо проучена. Мъжките са силно териториални. Площта на индивидуалните участъци е средно 8,9 ha. Храни се с насекоми – предимно скакалци, също с червеи и голи охлюви [13, 14].
Близки видове. Видовете от род Porzana и род Rallus.
Отрицателно действащи фактори. Разрушаване на местообитанията, косене, палежите на стърнищата. Интензификация на земеделието, инсектициди, унищожаване на местообитанията – разораване на ливадите, ранно косене (през юни и юли). Инфраструктурно развитие, лов.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Изготвен е план за опазването на вида. По-значимите находища са обявени за ОВМ и включени в НАТУРА 2000. Създадени са ЗМ "Долни Богров" и "Драгоманско блато".
Необходими мерки за опазване. Защита на по-значимите находища в отделните райони на страната. Мониторинг на популациите през 5 години, ежегоден мониторинг на по-значимите находища. Специален режим на косене в местообитанията от центъра към периферията на блока.
Основна литература за вида: 1. Христович, 1890; 2. Reiser, 1894; 3. Патев, 1950; 4. Боев, 1985; 5. Симеонов и др. 6. Delov, 1999; 7. Delov et al., 1995; 8. Delov, 1998; 9. Delov, Jankov, 1997; 10. Delov, 1995; 11. Delov, 2004; 12. Delov, 2002; 13. Delov, 2002; 14. Delov, 2000.
Автор Венцеслав Делов
