Скален гълъб
Columba livia Gmelin, 1789
Columba liva L.: Reiser (1894): 144.
Разред Гълъбоподобни (Columbiformes)
Семейство Гълъбови (Columbidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [A1ce], ЗБР-III.
Общо разпространение. Вероятно туркестано-медитерански вид, чийто ареал обхваща Европа, някои острови в Средиземноморието, Северна и Централна Африка, Азия [5].
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. До средата на XX в. е посочван като широко разпространен и многоброен [1]. От края на 80-те години на XX в. числеността му непрекъснато намалява и на отделни места се наблюдават хибридни форми със скитащи домашни гълъби [2]. Сега се среща основно в отделни райони с ниска и средна надморска височина – по крайбрежието на Черно море, проломи и скални венци в равнините, предпланините и планинските масиви до около 1000–1700 m н. в. Много рядък или напълно изчезнал от високите части на Рила, Пирин, Централна и Западна Стара планина и др. [5]. В края на XX и началото на XXI в., в повечето находища, където е регистриран видът, са установени съвместно живеещи индивиди с фенотипните белези на скален гълъб (Columba livia) и различни хибридни форми на полудив гълъб (C. livia var. domestica). Установени са и отделни малки колонии, в които всички индивиди имат фенотипните белези характерни за скалния гълъб. Малко вероятно е те да не се хибридизират с домашни гълъби в близко бъдеще. Последната оценка на числеността му е между 400 и 1000 двойки [4].
Местообитания. Скалисти райони с отвесни масиви, рядко по високи откоси на земни брегове – главно в равнинната и предпланинската зони; среднопланинската зона, много рядък в субалпийската и алпийската зона. Предпочита скални отвеси, които имат добре изразен релеф (с ниши, дупки, цепнатини, корнизи и др.), а в миналото – и пропастни пещери с големи входни отвори.
Биология. Гнезди в укрития по тавани и стени на пещери с големи входове, скални мостове; в дупки, цепнатини, защитени корнизи по открити скални отвеси. Гнездото е изградено от малки клонки, тревни стъбла, коренчета и др. В повечето случаи образува колонии – от 3–4 до няколко десетки двойки. Понякога гнезди в близко съседство с чавки, обикновени ветрушки и белогръди бързолети; в миналото и с хайдушки гарги [3]. Брачният период започва през март–април [2]. Пълното мътило е от 2 бели яйца. Мътенето продължава 17–18 дни, на 30–35 дневна възраст малките напускат гнездото [2]. Годишно отглежда две поколения. При хибридните форми в природата – в колонии на по-ниска надморска височина (лични данни), се наблюдава силно разтеглен и дори перманентен размножителен цикъл. Храни се главно със семена на различни тревисти растения.
Близки видове. Източен скален гълъб (Columba rupestris) [6].
Отрицателно действащи фактори. Хибридизиране с различни породи домашни гълъби. Промяна на местообитанията за хранене, вследствие на променените селскостопански практики през последните няколко десетилетия. Отстрел.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР.
Необходими мерки за опазване. Провеждане на генетични изследвания върху вида. Размножаване в зоопаркове и размножителни центрове. Проучване на чуждия опит по проблема с хибридизацията му. Извършване на целенасочени дългогодишни проучвания на вида в природата.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Симеонов и др., 1990; 3. Стоянов, 1996; 4. Костадинова, 1997; 5. Стоянов, 2001. 6. Howard, Moore, 1980.
Автор Георги П. Стоянов
