Главоч
Cottus gobio Linnaeus, 1758
Cottus gobio haemusi Marinov & Dikov, 1986: Marinov, Dikov, 1986: 18.
Разред Скорпеноподобни (Scorpaeniformes)
Семейство Главочи (Cottidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1a+2; B1a,b; E]; ЗБР- II. международен: IUCN [LR/lc]; ДХ-II.
Общо разпространение. Реките в цяла Европа, без Италия, Гърция, Ирландия и северната част на Норвегия, Швеция и Финландия.
Разпространение и численост в България. В България е установен в горните течения на някои дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8]. В последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е в много от предишните си местообитания. Сега се среща в следните реки: р. Дългоделска Огоста над с. Дълги Дел, р. Берковска над Берковица, р. Малки Искър над Етрополе, р. Бели Вит при Рибарица, р. Топля (приток на р. Вит) и р. Бели Осъм над Троян (непубликувани данни).
Местообитания. Горните течения на реките са с пясъчно и чакълесто дъно и с бързотечащи, студени води.
Биология. Бентосен вид. Полово съзрява през втората година. Размножителният период е през април–май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100–300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се отлага и прикрепя по долната страна на големи камъни и се охранява от мъжките индивиди. Храни се с различни безгръбначни животни и малки риби [6, 9].
Близки видове. В България няма.
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията, в резултат на хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Замърсяване на водите; голи сечи в планинските райони, водещи до увеличаване на поройността и затлачване на реките. Интродуциране на чужди видове – конкуренти (например дъговата пъстърва, Oncorhynchus mykiss).
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение II на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на План за действие за опазване на вида в България. Включване на речните участъци, в които видът се среща, в мрежата от защитени територии НАТУРА 2000.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Шишков, 1939; 3. Дренски, 1951; 4. Marinov, Dikov, 1986; 5. Карапеткова, 1994; 6. Карапеткова, Живков, 1995; 7. Dikov et al., 1994; 8. Trichkova et al., 2004; 9. Maitland, 2000.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
