Синя гарга, смърдованка
Coracias garrulus Linnaeus, 1758
Coracias garrula: Reiser, 1894: 95.
Разред Синявицоподобни (Coraciiformes)
Семейство Синявицови (Coraciidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1+B2+C]; ЗБР-II, III; международен: IUCN-NT; БеК-II; БоК-II; ДП-I; ЕКС-2.
Общо разпространение. Eвропейско-туркестански вид, който гнезди в Централна и Южна Европа на изток до Алтай, в Северозападна Африка, Мала Азия, Сирия, Мeсопотамия, Средна Азия, Афганистан и Северозападна Индия. В Европа гнездовата популация е между 53 000–110 000 гнездещи двойки. Прелетен вид, който зимува в тропична Африка, на юг до Капска земя [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото е често срещан в равнини и по-рядко в хълмисти райони и предпланини до около 800–1000 m н. в. [1]. Сега гнезди по поречието на р. Дунав и притоците й [2], Лудогорието, Добруджа, Югоизточна България, на много малко места в Западна България, предимно по долината на р. Струма в общо около 270 UTM квадрата [3]. Най-многобройна е по поречието на р. Дунав. Общата численост в страната е между 3000 и 4000 двойки [4], между 2500 и 5500 гнездещи двойки [5].
Местообитания. Равнинни и хълмисти терени с единични стари дървета, оврази, суходолия, земни и льосови стени.
Биология. Гнездата са в хралупи на дървета (орех, дъб, върба) на височина 3–7 m или под земята в песъчливи или льосови брегове. В тях изкопава "тунел" с дължина до 2 m, който завършва с гнездова камера. Строежът на гнездото започва в началото на май. Снася 4–6 (3–7) бели яйца. Мътенето продължава 17–20 дни. Малките напускат гнездото след около 25–30 дни [1].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и деградация на местообитанията му. Използване на химични препарати в селското стопанство за борба срещу вредители и пряко унищожаване.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Част от местообитанията му са включени в защитени територии по поречието на р. Дунав и Черноморското крайбрежие.
Необходими мерки за опазване. Проследяване на промените в гнездовата численост в страната. Проучване на факторите, които влияят отрицателно на числеността на гнездовите популации, и на промените в числеността и площта им.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов и др., 1997; 2. Шурулинков и др., 2005; 3. Янков (ред.), 2007; 4. Нанкинов и др., 1994; 5. Костадинова, Граматиков, 2007.
Автор Таню Мичев