Качулата кукувица
Пъстра кукувица, южна кукувица
Clamator glandarius Linnaeus, 1758
Coccystes glandarius (L.), Клайн, 1909: 65.
Разред Кукувицоподобни (Cuculiformes)
Семейство Кукувицови (Cuculidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR A[3(b+c)]+ B[1(a+b(i)] +D[1]+ E; ЗБР-III; международен: БеК-II.
Общо разпространение. Етиопски вид. Гнездовият ареал обхваща Африка, Мала Азия и Европа (Испания, Португалия, Южна Франция, Италия, бивша Югославия, Гърция, България, Кипър). Установен в Англия, Белгия, Германия, Дания, Швеция, Холандия, Албания. Гнездещите в Палеарктика птици зимуват в тропична Африка.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен вид. Разпространението през размножителния период е в пряка зависимост от врановите птици, основно свраката, по която паразитира. До около 1985 г. са наблюдавани единични птици рядко в равнините до около 600 m н. в. [1]. Сега се среща главно по поречията на реките Струма, Марица, както и в Източни Родопи, Сакар планина, Софийско, Старозагорско, Плевенско, Карнобатско и Айтоско, н. Калиакра [2, 3, 4]. Напоследък е установен в следните находища: северно от Елхово, май 2003 г. – 1 птица, до рибарниците на гара Септември, май 2003 г. – 2 птици, при с. Звъничево, Пазарджишко, май 2004 г. – 1 птица; до яз. "Пясъчник" при с. Беловица, май 2005 г. – 1 птица; до рибарници с. Ковачево; до с. Голямо Крушево, Бургаско, май 2004 г. – 1 птица (А. Игнатов, устно съобщ.); поречието на р. Крумовица, Крумовградско до с. Горна Кула, 25.05.2005 г. – 2 птици (P. Roberts и М. Димитров, устно съобщ.), пак там, 12.05.2006 г. – 1 птица (Л. Профиров, устно съобщ.). между с. Българево и н. Калиакра, 13.05.2006 г. – 1 двойка токуващи птици (М. Димитров, устно съобщ.). Общата гнездовата численост в България се оценява на 10–20 [5] и 20–30 гнездови двойки [6].
Местообитания.Равнини и хълмисти райони с широколистни гори, селскостопански площи и изкуствени ландшафти, овощни градини, залесителни пояси, храстова растителност, паркове и градини в населени места, индустриални зони.
Биология. Гнездови паразит. Снася яйцата си в гнездата на вранови птици, главно на свраката, рядко в гнезда на скорци, папуняци и керкенези. За един размножителен сезон, женската снася в гнездата на гостоприемниците си до 12–15 яйца. Мътенето продължава 10–14 дни. Храна – едри насекоми и техните ларви.
Близки видове. Обикновена кукувица (Cuculus canorus).
Отрицателно действащи фактори. Отстрел, колекциониране, третиране с инсектициди на селскостопански и горски култури. Унищожаване на гнездата на свраката и на други вранови птици.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР.
Необходими мерки за опазване. Целево третиране на селскостопанските и на горските площи със селективни инсектициди, системно повишаване на екологичната култура сред ловците.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов и др. 1997; 2. Nankinov, 1999; 3. Miltschew, 1992; 4. Бедев, 2003; 5. Костадинова, 1997; 6. Нанкинов и др. 2004.
Автор Кирил Бедев
