Ливаден блатар
Circus pygargus Linnaeus, 1758
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU C[a(i)+b], ЗБР-ІІІ; международен: IUCN, слабо засегнат, ДП-І, БеК-ІІ, CITES-ІІ, БоК-ІІ.
Общо разпространение: Европейско-туркестански вид с численост 10 000–1 000 000 индивида. Европейската популация е по-малко от 65 000 двойки с 50% от гнездовия ареал.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. До 1985 г. се среща в цялата страна по време на прелет, по-често по Черноморското крайбрежие [1]; през зимата са отбелязвани единични птици [2]. Сега гнезденето е доказано за редица райони от Западна България (включително Софийското поле), долината на Марица и Югоизточна България [3]. Територии с най-висока гнездова плътност са Дервентските възвишения, районът на яз. "Малко Шарково", Ямболското и Старозагорското поле. Числеността му за 1990 г. се оценява на не повече от 30–50 двойки [3] за 1997 г. – 30–60 двойки [4], а през 2004 г. – до 180–220 двойки [5]. Според други оценки общата численост е 220–270 гнездещи двойки [3].
Местообитания. Разнообразни влажни зони (включително влажни ливади, блата, торфища), към които проявява силно изразена привързаност. В България често гнезди в обработваеми площи, най-често засети с пшеница. Извън размножителния сезон връзката с влажните зони значително отслабва [6].
Биология. Гнезди поединично или в разредени колонии. Мигрира поединично или по двойки, особено през есента, понякога формира малки ята с други ястребови птици при пресичане на големи водни площи [6]. Храни се с яйца и малки на наземно гнездящи птици, гризачи, малки зайци, гущери, едри насекоми [6].
Близки видове. Степен блатар (Circus macrourus).
Отрицателно действащи фактори. Основната заплаха за гнездата в обработваеми площи е унищожаване на люпилото при жътва. В по-малка степен е заплашен от загуба на хабитати, безпокойство, сблъсък с електропроводи и ветрогенератори, бракониерски отстрел, отравяне.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Текущи кампании срещу бракониерския отстрел и използването на пестициди, включване на местообитанията на част от вида в Националната екологична мрежа. Оказване на помощ на пострадали птици в Центъра за рехабилитация и размножаване на редки видове – Стара Загора.
Необходими мерки за опазване. Eжегодно картиране на гнездовите колонии, особено на по-големите от 10 двойки, локализиране на гнездата и обезопасяването им чрез ограждане (с бали слама) в радиус от 15 m. Отлагане на жътвата при локализиране на по-големи колонии и компенсиране на собствениците за пропуснати ползи вследствие на предприетите консервационни мерки.
Основна литература за вида: 1. Профиров, 1981; 2. Простов, 1964; 3. Янков (ред.), 2007; 4. Симеонов и кол., 1990; 5. Костадинова, 1994; 6. Нанкинов и кол., 2004; 7. Cramp, Simmons, 1989; 8. Шурулинков и кол., 2005.
Автори Симеон Марин, Божидар Иванов, Ивелин Иванов, Светослав Спасов
