Степен блатар
Circus macrourus Gmelin, 1770
Circus pallidus Sykes., 1832: Reiser, 1894: 107; Клайн, 1909: 87.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, ЗБP-II, III; международен: IUCN – почти застрашен; ЕCS-spec 3, застрашен; CITES-II, ДП-I; БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Туркестански вид, чийто гнездови ареал обхваща Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Турция, Казахстан, Азербайджан, Китай. Зимува в Африка и на Индийския субконтинент. Има тенденция за намаление на популацията в целия ареал, в Европа и на Балканския полуостров.
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ и отчасти зимуващ, в миналото е гнездил в Добруджа, в околностите на Ихтиман и Пазарджик, както и при с. Дъбравино, Варненско [1]. През територията на страната преминава южната граница на ареала му. През последните десетилетия е регистриран само по време на миграция [2]. Подходящите местообитания, както и районите на миналото му разпространение напоследък са сравнително добре проучени в орнитологично отношение и резултатите сочат, че най-вероятно не гнезди на територията на страната [3].
Местообитания. Открити местности, степи, ливади, заблатени понижения, често в близост до вода [1], напоследък установен в житни култури.
Биология. Гнезди поединично или в малобройни колонии (3–5 двойки) на земята в естествени тревни съобщества (ливади, пасища), по изключение в земеделски житни култури. Снася от 3 до 6 яйца от началото на май до края на юни. Храни се главно с дребни гризачи (мишки и полевки), гущери и дребни видове птици (предимно наземно гнездящи видове от разред Passeriformes).
Близки видове. Полски блатар (Circus cyaneus), ливаден блатар (Circus pygargus) и тръстиков блатар (Circus aeruginosus).
Отрицателно действащи фактори. В миналото: намаляване на площта на местообитанията поради превръщането на естествените тревни съобщества в земеделски площи, употреба на пестициди в селското стопанство (най-вече родентициди), използване на отровни примамки за борба срещу хищни бозайници, преследване на дневните грабливи птици като вредители. Сега: прибиране на реколтата преди напускане на гнездата от малките; отстрелване като вредна птица.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г. Включен в ЧКБ (1985) като рядък.
Основна литература за вида: 1. Ivanov, 1985; 2. Simeonov et al., 1990; 3. BSPB (под печат).
Автор Светослав Спасов
