Орел змияр
Circaetus gallicus Gmelin, 1788
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU D[1], ЗБР-II; международен: ECS-spec 3, рядък; ДП-I; БeK-II, CITES-II; БоК-II.
Общо разпространение. Индо-африкански вид, разпространен в Евразия от Пиринейския полуостров, Франция, Италия, Балканския полуостров, Словакия, Румъния, Унгария, Полша, Беларус, Естония, Украйна, Русия, на север до Петербургска област, Мала Азия, до Западен Китай и Индия; в Африка от Мароко до Египет.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ, в миналото широко разпространен и често гнездящ в равнини и планини вид [1]. За периода 1950-1980 г. се смята, че "се среща все по рядко". Числеността му е оценена на 50–100 двойки [2], което вероятно е занижена оценка предвид откритите голям брой нови находища след 1990 г. [3, 4, 5, 6, 7]. Сега се среща основно в хълмистите и нископланински части на страната – Източните Родoпи [6, 7], Сакар [5], Дервентски възвишения, Странджа [3], Средна гора [8], Източна Стара планина, Предбалкана, Лудогорието [4]. Единични двойки са регистрирани и в по-високите планини и равнините – Рила, Пирин, Западните гранични планини, Тракийската низина [9, 10], Дунавската равнина [4, 11]. Числеността му се оценява на 300–360 двойки.
Местообитания. Разредени широколистни и рядко иглолистни гори в близост до открити терени, пасища и ливади.
Биология. Гнезди по дървета, основно широколистни. Строежът на гнездото е от края на април до началото на май. Снася едно яйце. Излетели малки са наблюдавани в края на юли и началото на август [2, 9, 10]. Храни се предимно със змии, гущери и жаби, по-рядко с дребни бозайници и насекоми [2].
Отрицателно действащи фактори. Едромащабното залесяване, голата сеч и пожарите. Добиване на птици за изготвяне на препарати. Смъртност, причинена от сблъскване с електрически стълбове и електропроводи, пряко преследване, безпокойство.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Включен в популярни издания за опазване на хищните птици. Част от гнездещите двойки са в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Целенасочени проучвания върху числеността, биологията, екологията и заплахите за вида. Изготвяне и приемане на Планове за управление на защитените територии, в които се среща. Обявяване на нови защитени територии – ПП "Източни Родопи" и ЗМ "Ждрелото на Тунджа". Повишаване на природозащитната култура на ловци и лесовъди. Включване на текст за хищните птици в учебниците за начално образование.
Основна литература за вида: 1. Jordans, 1940; 2. Симеонов и др., 1990; 3. Milchev, 1994; 4. Костадинова, 1997; 5. Стойчев, 1997; 6. Христов, 1997; 7. Stoychev et al. 1997; 8. Петров, 1981; 9. Домусчиев, непубл. данни; 10. Стойчев, непубл. данни; 11. Шурулинков, 2005.
Автори Стойчо Стойчев, Добромир Домусчиев, Илия Ватев
