Circus cyaneus (Linnaeus, 1766)
Strigiceps cyaneus Bonp., 1850: Христович, 1890: 190.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR A [1(a) + 4(a)] + B [1(a+c(iv))]; ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 2; намалял; IUCN – слабо засегнат; БеК-II; БоК-II; ДП-I; CITES-II.
Общо разпространение. Холарктичен вид, чийто гнездови ареал обхваща западните (на юг до Северна Испания и Португалия), централни и северни части на Европа, Централна и Северна Азия и Северна Америка. Зимува в южните части на Евразия и Северна Америка. Западноевропейската популация е постоянна.
Разпространение и численост в България. Преминаващ, зимуващ и вероятно гнездещ вид. В миналото е съобщаван предимно за източните равнинни части на страната и Черноморското крайбрежие [1, 2]. Сега през размножителния период има наблюдения в Горнотракийската низина, Дунавската равнина и Добруджа, но без доказателства за гнездене. Брачни игри при 2 двойки са регистрирани на 09.06.1997 г. до с. Оризово, Пловдивско [3]. На 31.05.2002 г. са наблюдавани 2 отделни индивида, съответно до гр. Раковски и до с. Момино село, Пловдивско [3]. През юни 1998 г. в северозападната част на бившето Стралджанско блато е видян 1 женски индивид [3]. Една птица е регистрирана до с. Камен бряг между 18 и 24.06.1997 г. [4]. Отделни индивиди и двойка са наблюдавани неколкократно през периода 1994–1996 г. между селата Къшин, Къртожабене и Търнене, Плевенско [5]. Размерът на гнездова популация в страната е от 0 до 6 двойки [3, 6]. Броят на зимуващите в България индивиди през отделните години варира от няколко десетки [7] до няколко стотици.
Местообитания. Тревни съобщества, обработваеми земи, стоящи сладководни водоеми с постоянен или сезонен характер.
Биология. Гнездовата биология у нас е непроучена. В други части на ареала женската снася 1–7 яйца през април–юни. Гнездото е на земята, сред гъста тревна или блатна растителност, храсталаци, житни култури [8]. През размножителния период се храни основно с дребни бозайници (полевки, мишки) и птици, в по-малка степен с насекоми (скакалци), влечуги и земноводни, през зимата и с мърша [8].
Близки видове. Степен блатар (Circus macrourus); ливаден блатар (Circus pygargus).
Отрицателно действащи фактори. Загуба на местообитанията, неправилно използване на отрови при борбата с гризачи.
Предприети мерки за опазване. Защитен от 1962 г., включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Локализиране на гнездовите находища и установяване на броя на размножаващите се двойки. Изследване на размера, тенденциите и използваните местообитания при зимуващата в страната популация. Проучване на площта и качеството на местообитанията и определяне на заплахите.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Даков, 1985; 3. Янков, под печат; 4. НБОИ, БДЗП, 2005; 5. Шурулинков и др., 2005; 6. Нанкинов и др., 2004; 7. Костадинова, 1997; 8. Cramp, Simmons, 1980.
Автори Светослав Спасов, Стоян Ч. Николов