видео

Бял щъркел

Обикновен щъркел

Ciconia ciconia (Linnaeus, 1758)

Ciconia alba Becsht: Finsch, 1859: 387; Reiser, 1894: 153; Клайн, 1909: 112; Ciconia alba Briss.: Radakoff, 1879: 174; Ciconia alba Willugh: Христович, 1890: 219.

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

Семейство Щъркелови (Ciconiidae)

Природозащитен стату. : в България: уязвим VU [С]; ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: ECS-spec 2, намаляващ; ДП-І; БеК-ІІ;БоК-ІІ.

Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в Европа (без Финландия, Норвегия, Англия, Ирландия, Исландия и Кипър), Азия и Африка. Европейската популация е около 180 000 гнездещи двойки [1].

Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и по изключение зимуващ вид. В края на XIX в. е широко разпространен [2]. Петдесет години по-късно все още е многоброен [3]. В средата на 80-те години на миналия век са установени само 5422 гнездещи двойки [4]. При последното преброяване (2004–2005) са регистрирани 4818 двойки [НБОИ–БДЗП]. Най-много от двойките (78,8%) гнездят между 50 и 499 m н. в. В Бургаския залив през есента на 1981 г. са установени общо 227 000 мигриращи птици от Централна и Източна Европа [6], а през 2001 г. е регистрирано най-многобройното ято от 28 700 птици [8]. Зимуващи птици са наблюдавани най-често край р. Марица и р. Струма [9, 10].

Местообитания. Предимно населени места в ниските части на страната и в близост до реки, оризища, влажни ливади, язовири и др. През 1994–1995 г. вън от населените места са наблюдавани само около 8% от общия брой гнезда [5].

Биология.Размножителният период е от края на март до началото на август [6]. В миналото предпочитан субстрат за гнездене са били дървета, а сега – електрически стълбове (46,4%), дървета (29,8%), сгради (24,1%) и др. [5]. В райони с обилна хранителна база има и колониално гнездещи птици: с. Белозем, Пловдивско (16 гнезда на училището) [7]; с. Самуилово, Сливенско (12 гнезда върху дъбови дървета); с. Литаково, Софийско (9 гнезда върху дъбови дървета); гр. Ихтиман (7 гнезда на училището) и др. [5]. Храната му е от жаби, змии, мишки и др.

Близък вид. Черен щъркел (Ciconia nigra).

Отрицателно действащи фактори. Повечето гнезда в България са рискови, тъй като са разположени върху електрически стълбове, сухи дървета, комини, паметници и др.

Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Извършва се мониторинг на популацията като част от международни преброявания [4, 5, 7, 11]. Монтирани са изкуствени платформи и са спасени около 20% от рисковите гнезда. Създаден е Център за рехабилитация на пострадали щъркели и други редки видове птици в гр. Стара Загора [7].

Необходими мерки за опазване. Спасяване на рисковите гнезда чрез монтиране на изкуствени платформи. Създаване на национална база данни с точни координати и собственици, завишаване имуществените санкции за разрушено гнездо. Разработване на Национален план за опазване на вида.

Основна литература за вида. 1. BirdLife International, 2004; 2. Reiser, 1894; 3. Патев, 1950; 4. Michev et al., 1989; 5. Петров и др., 1997; 6. Симеонов и др., 1990; 7. Кметова, 2006; 8. Градев, 2003; 9. Костадинова, Дерелиев, 2001; 10. Michev, Profirov, 2003; 11. Петров и др., 2007.

Автори Цено Петров, Градимир Градев, Елена Кметова, Йордан Христов, Таню Мичев


Бял щъркел (карта на разпространението)

Бял щъркел (илюстрация)