Траурна рибарка
Chlidonias niger (Linnaeus, 1758)
Sterna nigra L.: Radakoff, 1879: 178; Sterna fussipes Pall.: Radakoff, 1879: 178; Hydrochelidon nigra (L.): Reiser, 1894: 195; Клайн, 1909: 172.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Чайкови (Laridae)
Природозощитен статус: в България: критично застрашен CR [B1a, c (iii); D; E]; ЗБР-III; международен: ECS-spec 3, намалял; ДП-I; БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Холарктичен вид, обитаващ Европа и Азия от Франция и Южна Испания до ез. Байкал и Северна Америка – между 60° и 40° с. ш.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид [1]. В миналото е гнездил по блатата около Дунав и по Черноморското крайбрежие [1, 2]. Сега е с неясно разпространение и численост. Нередовно и в много малък брой гнезди в блатото при с. Малък Преславец и в резервата "Сребърна" [1, 3]. Потенциал за гнездене имат и някои рибарници във вътрешността [4]. Гнездовата популация варира между 0 и 100 двойки [5]. Според по-нови оценки – между 30 и 50 двойки [6]. В периода 1996–2000 г. тя е била 0–5 двойки [7]. Сега вероятно е под 20 двойки. Видът мигрира до късно през май, като в средата на месеца все още се наблюдава интензивен прелет. Тогава се среща в много от езерата покрай Черноморското крайбрежие, но това не може да се приеме за гнездене. По време на миграцията се среща по водоемите в цялата страна, като ятата понякога наброяват стотици птици [1].
Местообитания. Сладководни водоеми (блата, езера, рибарници), гъсто обрасли с плаваща водна растителност. В извънгнездовия период – водоеми от различен характер.
Биология. Мъти в колонии, рядко единично. Гнездото се разполага върху листата на плаващата растителност, по рядко на туфи от тръстика. Снасянето на яйцата е в края на май – до средата на юни. Мътилото съдържа обикновено 3 яйца. Малките се появяват най-често към края на юни. Гнездобегълци. Започват да летят след 18–21 дни. Полова зрялост настъпва не по-рано от втората година. Храната включва ларви на водни насекоми, дребни ракообразни и др. [1].
Близки видове. Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), белобуза рибарка (Ch. hybridus).
Отрицателно действащи фактори. Неизяснени. Вероятно непостоянният воден режим и качеството на водите във водоемите. Причини от вътрешновидов характер, свързани с общо намаляване на числеността на вида в Европа.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Езерото Сребърна, където най-често гнезди в по-голяма численост, е резерват с приет план за управление.
Необходими мерки за опазване. Проучване на разпространението на вида в страната и изясняване на предпочитанията му към местообитанието. Поддържане на постоянен воден режим в резервата "Сребърна". Възстановяване на влажни зони по р. Дунав (Белене и Калимок), което ще разшири възможностите за гнездене. Възстановяване на дейността на по-големите рибарници в страната, където видът също може потенциално да гнезди.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов и др., 1997; 2. ЧКБ (1985); 3. Kambourova, 2005; 4. Шурулинков и др., 2005; 5. Костадинова, 1997; 6. Нанкинов, 2004; 7. BirdLife International, 2004.
Автор: Божидар Иванов