Белобуза рибарка
Белобрада рибарка
Chlidonias hybridus Pallas, 1811
Chlidonias hybrida Pallas, 1811: Иванов, 1985: 118; Симеонов, Мичев, 1991: 148; Нанкинов и др., 1997: 306.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Чайкови (Laridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [А 3 + В 2а, 2с]; ЗБР-ІІ, ІІІ; международен : ECS-spec 3, намалял; ДП-I; БeК-ІІ.
Общо разпространение. Вид на Стария свят, който гнезди в 5 обособени района: европейско-средноазиатски, източноазиатски, индийски, африкански, австралийски.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото е гнездил в единични находища: Свищовско, Беленски острови, ез. Сребърна, възможно в Бургаските езера [1, 2]. Сега се срещапредимно в големите крайдунавски водоеми. Количеството на размножаващите се птици силно варира през годините. В ЗМ "Калимок–Бръшлян" се размножават 20–500 двойки, в рибарниците Мечка 5–210, в Сребърна – до 250 [3], в рибарниците Хаджидимитрово, Персинските блата, нередовно в рибарници в Северна България – до 40–50 [4] , блатото Малък Преславец – 40–120 двойки. През последните години общата численост в страната е 220–800 гнездещи двойки [5]. По време на миграции се наблюдава в редица вътрешни водоеми и микроязовири, както и по Черноморското крайбрежие и крайчерноморските езера [2].
Местообитания. Блата, мочурища, постоянни сладководни езера, рибарници, гъсто обрасли с надводна и околоводна растителност. По време на миграция се среща и в соленоводни водоеми.
Биология. Колониално гнездеща. Гнездото е от плаващи растения. Снася 3 яйца, които мътят и двамата родители. Мътенето продължава от 18 до 20 дни. Излюпените малки могат да бягат и да плуват, но остават в гнездото до 2 седмици. На 20 до 25-дневна възраст малките могат да летят. Храни се с дребни рибки, жаби и голям брой насекоми, които лови предимно над водата и в полет.
Близки видове. Черна рибарка (Chlidonias niger), белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus).
Отрицателно действащи фактори. Интензификация на сладководното рибовъдство, случайна смъртност при риболов с мрежи, природни бедствия.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Част от местата на разпространение са обявени за защитени територии – ез. Сребърна, Малък Преславец, Калимок–Бръшлян.
Необходими мерки за опазване. Обявявяне на рибарниците Хаджидимитрово и Мечка за защитени територии.
Основна литература за вида: 1. Иванов, 1985; 2. Нанкинов и др., 1997. 3. Кambourova, 2005. 4. Шурулинков и др., 2005. 5. Костадинова, Граматиков, 2007.
Автори Виктор Василев, Божидар Иванов
