Брияна
Облез, уклей
Chalcalburnus chalcoides (Guldenstadt, 1772)
Alburnus chalcoides danubicus (Guldenstadt, 1772): Ковачев, 1923: 79.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [B1a, b]; международен: IUCN [DD]; БеК-III; ДХ-II.
Общо разпространение. В Европа – от Австрия до Казахстан, в реките от басейните на Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море. Среща се и в Гърция, в някои езера от Егейския водосборен басейн.
Разпространение и численост в България. Видът е установен за пръв път в р. Искър [1]. Впоследствие е установен и в р. Дунав и долното течение на някои от притоците й – Искър, Вит, Осъм и Янтра [2, 3, 4, 5, 6], както и в ез. Сребърна [7]. Улавян е и в повечето реки, които се вливат в Черно море [3, 4, 8, 9], както и в някои от крайбрежните езера – Дуранкулашко, Белославско, Бургаско и яз. "Мандра" [3, 4, 8, 10, 11]. През последните години е установен със сигурност само в реките Средецка, Факийска, Ропотамо, Караагач и Велека [12, 13, 14], като числеността и биомасата му в реките Средецка, Факийска и Велека са относително ниски [12, 13]. Видът е изчезнал от Дуранкулашкото езеро [15], а популацията му в ез. Сребърна е намаляла [16]. През последните години е изключително рядък в р. Дунав (наши данни), а в Бургаските езера е намалял в сравнение с миналото (Ст. Михов, непубл. данни).
Местообитания. Видът се среща основно в постоянни реки, но също и в естуарни води, крайбрежни бракични и сладководни езера, както и в постоянни сладководни блата.
Биология. Образува полупроходни и непроходни форми. Първите се отхранват в долните течения и приустиевите зони, а за размножаване мигрират в по-горните участъци на реките. Размножителният период е през май–юни. Плодовитостта на женските индивиди е между 15 000 и 25 000 хайверни зърна. Храни се със зоопланктон, различни насекоми и дребни риби. Достига на дължина до 40 cm и възраст – 6–7 години. [17]
Близки видове. Уклей (Alburnus alburnus), от който се различава по по-големия брой люспи в страничната линия (57–86) и наличието на кил, покрит с люспи зад коремните перки.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяването на водите и повишаването на еутрофикацията, интензивното строителство по Черноморското крайбрежие. Интродуцирането на чужди видове, влияещи директно на вида като конкуренти и бракониерството.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Опазване на долните и средните течения на реките, вливащи се в Черно море, от замърсяване. Въвеждане на забрана за улов на вида в р. Дунав и Бургаските езера.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1921а; 2. Ковачев, 1923; 3. Дренски, 1943; 4. Дренски, 1951; 5. Карапеткова, 1972; 6. Маринов, 1978; 7. Булгурков, 1958а; 8. Chichkoff, 1934; 9. Карапеткова, 1976; 10. Дренски, 1923; 11. Георгиев, 1967; 12. Dikov et al., 1994; 13. Dikov, Zivkov, 2004; 14. Trichkova et al., 2006; 15. Vassilev, 1999; 16. Pehlivanov, 2000; 17. Карапеткова, Живков, 1994.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
