Морски дъждосвирец
Малък дъждосвирец
Charadrius alexandrinus Linnaeus, 1758
Charadrius cantianus Lath.: Alleon, 1886: 417; Aegialitis alexandrinus L.: Reiser, 1894: 175.
Разред Дъждосвирцоподобни(Charadriiformes)
Семейство Дъждосвирцови (Charadriidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A[2(a + c)] + C[1 + 2a]]; ЗБР-III; международен:БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Космополитен вид. В Европа обитава крайбрежията на Атлантическия океан, Северно, Средиземно, Черно и Каспийско море. Малобройни вътрешноконтинентални популации има в Испания, Източна Австрия, Унгария и Войводина.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото се е размножавал само по Черноморското крайбрежие – езерата Атанасовско, Бургаско, Мандренско, Поморийско, Варненско, Шабленско и Дуранкулашко, блатото Алепу, както и по пясъчните ивици пред тях [1]. В последните години гнездовата популация е намаляла 3–4 пъти и вече се оценява на 60-80 двойки [2], които се срещат в 5 находища – езерата Атанасовско [3,4], Поморийско [4,5] и Шабла [6] и плажовете пред Дурнакулак и к. "Крапец" [4] и къмпинг "Златна рибка" – къмпинг "Градина" [4]. През периода 1991–2002 г. общата численост в Бургаските езера е била между 116 и 22 гнездещи двойки [7]. По време на миграция се среща по всички водоеми и по по-големи плажове по Черноморското крайбрежие. Рядко единични птици остават да зимуват.
Местообитания. Плажове, пясъчни коси, острови и дюни, както и крайбрежни бракични или солени лагуни и места за солодобив.
Биология. Гнезди самостоятелно и в рехави колонии. Строежът на гнездото е част от брачните игри и започва от края на март. Строителният материал, сухи стъбла на солянката, мидени черупки, пера, изсъхнала кал и др., събира в близост до гнездото. Пълното мътило e от 3 яйца, рядко 4 или 2, които снася в началото на април. Първите малки се излюпват в средата на май, а нелетящи млади се срещат до края на август [4]. Храни се с насекоми, дребни миди, дъждовни червеи, водорасли [8, 9].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на хабитати, безпокоене от хора, наводняване на басейните за солодобив в Атанасовското и Поморийското езеро, хищници.
Предприети мерки за опазване. Защитен, включен в ЧКБ (1985) като рядък. Повечето от местата, където гнезди, са обявени за защитени територии и там се провежда мониторинг.
Необходими мерки за опазване. Проучване на факторите, които влияят отрицателно върху числеността на вида и набелязване на мерки за възстановяне на местообитанията му и стабилизиране на числеността му.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов, 1985; 2. Нанкинов и др. 2004; 3. Dalakchieva, 2003; 4. Далакчиева, 2004; 5. Орнитологична база данни – Зелени Балкани; 6. Ivanov, 1998; Dimitrov et al., 2005. 8. Простов, 1964; 9. Нанкинов и др. 1997.
Автори Светла Далакчиева, Илия Ватев
