Свилено шаварче
Cettia cetti Temminck, 1820
Cettia sericea: Reiser, 1894: 54.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Коприварчеви (Sylviidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A2+ A3+ B1b(iv,v)+ B1c+ E], ЗБР-III; международен: БеК-I-III, БоК-II.
Общо разпространение. Туркестано-медитерански вид, чийто гнездови ареал обхваща Северозападна Африка, Мала Азия, Югозападна и Централна Азия на изток до Алтай и Западна Монголия. В Европа гнезди на Пиринейския полуостров, във Франция, Белгия, Южна Англия, Италия, Малта, Балканския полуостров, Румъния, Кипър и в Предкавказието.
Разпространение и численост. Постоянен вид. В миналото е гнездил само в Южна България и рядко по Черноморското крайбрежие [1, 2, 3, 4, 5]. В Бургаско е намерен еднократно в ез. Вая [6]. Сега гнезди редовно в Санданско-Петричкото поле на север до Кресненския пролом и Черноморското крайбрежие. Обикновен гнездещ вид в Бургаските езера. Спорадично и нередовно гнезди и на места в Горнотракийската низина и по долините на реките Тунджа и Места, а по Струма – до с. Шишковци, Кюстендилско. Числеността е подложена на големи годишни колебания. Според Костадинова (1997) у нас гнездят между 100 и 1000 двойки, според Нанкинов и др. (2004) – 1800–2200 двойки, а според Birdlife International (2004) – 250–350 двойки. Сега гнездовата популация у нас може да се оцени на 1600–2000 двойки, от които не по-малко от 250–300 двойки в Санданско–Петричкото поле.
Местообитания. Тръстикови и папурови масиви в сладководни, полусолени и свръхсолени езера, блата и канали, заблатени устия на реки. Крайречни върбови и тополови гори, храсталаци край влажни зони в преходносредиземноморската зона.
Биология. Пее целогодишно, най-активно между февруари и май. Женската снася 4–5 кирпичено-червеникави яйца, които мъти около 13–14 денонощия. Малките остават в гнездото 15 дни, а родителите им ги хранят почти още 2 седмици след напускане на гнездото. Храни се с водни насекоми, ларви, червеи, мекотели [7].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на влажните зони, ликвидиране на крайречната растителност поради добив на злато и чакъл от речните корита или във връзка с "прочистване" на речните корита. Индустриално замърсяване на водите в района на Бургаските езера. Много ниски температури през зимата.
Предприети мерки за опазване. Защитено по ЗБР. Част от находищата са включени в защитени територии – резерватите "Атанасовско езеро", "Балтата" и "Ропотамо", ЗМ "Алепу" и ЗМ "Пода".
Необходими мерки за опазване. Защитено по ЗБР. Пълно или частично възстановяване на влажни зони – Стралджанското блато, блатото при с. Марикостиново, Благоевградско, Старчевското блато и заливната гора в местн. Рупите и др. Създаване на нови защитени територии по долините на реките Струма, Тунджа и Марица ("Сремски пролом", "Адата-Тунджа", гората "Ормана", "блато Марикостиново", "Скрински пролом", "Крумово"), защитени зони по НАТУРА 2000 по посочените реки и др.
Основна литература за вида: 1. Reiser, 1894; 2. Простов, 1963; 3. Hubalek, 1978; 4. Симеонов, 1986; 5. Симеонов, Баева, 1988; 6. Простов, 1964; 7. Fitter, Roux (eds), 1971.
Автор Петър Шурулинков
