Грапав бегач
Carabus variolosus Fabricius, 1787
Разред Твърдокрили насекоми (Coleoptera)
Семейство Бегачи (Carabidae)
Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [B1ab(i,ii,iii,iv,v)+2ab(i,ii,iii,iv)].
Общо разпространение. Среща се в Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Молдова, Западна Украйна, Сърбия и България.
Разпространение и численост в България. Единствените достоверни находки са от Западна Стара планина, където е установен през първите две десетилетия на XX в. Намиран е по поречието на Стара река над Вършец [1, 2]. Публикуван е от Стара планина без точно находище по материал от края на XIX в. [3]. През последните 50 години не е установяван у нас. Популациите в България и Сърбия са с по-ниска плътност поради реликтния си характер.
Местообитания. Хигрофил, силвикол и стенобионт. Обитава брегове на бързотечащи планински реки и потоци, тресавища (мочурища) и прилежащите им горски хабитати в планини и предпланини [4].
Биология. Възрастното насекомо се гмурка през деня и през нощта и може да престои под водата около 20–30 min. Там лови водни мекотели, червеи, мамарци (Gammarus), ларви на водни насекоми (ручейници, водни бръмбари от род Agabus) и млади земноводни. През останалото време се укрива под камъни или клони също във водата. Там през май се извършва и копулацията на дълбочина до няколко дециметра. Яйцеснасянето е през юни. Ларвата и какавидата се развиват в гнила дървесина близо до водата. Развитието на ларвата продължава около 35 дни, без диапауза. Възрастното насекомо се появява през август и не напуска мястото на излюпването преди следващата пролет (зимна диапауза).
Близки видове. Carabus cavernosus. Страните на пронотума на грапавия бегач са по-силно вдлъбнати в базалната половина и неговите елитри са с по-изпъкнал релеф и подутини (а не с многобройни вдлъбнатини, както е при C. cavernosus).
Отрицателно действащи фактори. Намаляване на дебита на планински реки и потоци в резултат на тяхното използване за битови нужди (напояване, водоснабдяване). В целия ареал е силно застрашен поради изчезване на естествения хабитат. Индикатор на чисти крайречни горски местообитания в Централна и Източна Европа.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Преустановяване на използването на Стара река за източник на енергия или битови нужди. Изследване на числеността и площта на популацията.
Основна литература за вида: 1. Рамбоусек, 1912; 2. Буреш, Кантарджиева, 1928; 3. Apfelbeck, 1904; 4. Turin et al., 2003.
Автор Борислав Георгиев
