Елшова скатия
Елхова скатия
Carduelis spinus (Linnaeus, 1758)
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Чинкови (Fringillidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU C, ЗБР-III; международен: БеК-ІІ.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Обитава Евразия от Ирландия на изток до о. Сахалин, на юг до планините в Централна Европа, Пиринеите, Балканския полуостров и Кавказ.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. В миналото има данни за възможно гнездене в някои ниски части на страната – около Бургас и София [1, 2], но е доказано да гнезди само в планините [3, 4, 5]. Известни са били повече находища в Родопите, Витоша и Стара планина [6, 7]. Сега има "островно" разпространение с висока степен на изолираност между отделните субпопулации [8]. Среща се в иглолистния пояс на Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Родопите и Славянка [9, 10, 11, 12, 13]. Гнездовата плътност е ниска, но може да варира значително в зависимост от продукцията на семена [14, 15]. Гнездовата популация е оценена на 2000–4000 двойки, а зимуващата на 10 000–50 000 птици [8, 16].
Местообитания. Различни типове иглолистни гори: смърч, бяла и черна мура, бял и черен бор, по-рядко клек и смесени формации на голяма надморска височина [8, 17, 18]. Извън размножителният период се среща из цялата страна.
Биология. Началото на мътенето се влияе от обилието на семена, като през богати на шишарки години започва през март, а при бедни – през май [15]. Гнездото е чашковидно, изградено от треви, лико, паяжина и пера, замаскирано с мъхове и лишеи. Разположено е върху клон на иглолистно дърво. Снася 3–6 субелиптични, бледо – синкави, изпъстрени с тъмни петънца яйца. Има до две люпила годишно. Инкубацията трае 12–13 дни. Малките напускат гнездото на 13–17-дневна възраст [19]. Храни се основно със семена на иглолистни дървета, елша и бреза, а през размножителния период и с безгръбначни животни [19].
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на местообитанията чрез обезлесяване и застрояване, улов на индивиди.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Около 50% от гнездовата популация обитава на територията на националните паркове, някои природни паркове и резервати.
Необходими мерки за опазване. Изследване на биологията и екологията на вида в страната, проследяване на популационните танденции и опазване на местообитанията.
Основна литература за вида: 1. Простов, 1964; 2. Нанкинов, 1982; 3. Патев, 1950; 4. Balat, 1962; 5. Пешев, Боев, 1962; 6. Дончев, 1963; 7. Дончев, 1970; 8. Николов, 2006; 9. Iankov, 1996; 10. Шурулинков, Христов, 2001; 11. Янков, 2003; 12. Попов и др., 2005; 13. Nikolov, 2005; 14. Newton, 1972; 15. Shaw, 1990; 16. Костадинова, 1997; 17. Симеонов, 1975; 18. Спиридонов, 1999; 19. Cramp, 1994.
Автор: Стоян Ч. Николов
