Пъстър жътвар
Callimenus macrogaster (Lefebvre, 1831)
Callimenus longicollis Fieb.: Неделков, 1908: 434; Неделков, 1909: 93; Буреш, Пешев, 1958: 73-76; Пешев, 1974: 106, 109, 124; Пешев, 1975: 99.
Разред Правокрили насекоми (Orthoptera)
Семейство Жътвари (Bradyporidae)
Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [A2c; B1ab (i,ii,iv,v)].
Общо разпространение. Среща се в Източна Сърбия, Северна Македония, България, Румънска Молдавия, Румънска Добруджа, Гръцка Тракия, остров Родос и Западна Мала Азия.
Разпространение и численост в България. Намиран е в 27 находища в Дунавската равнина [1, 2], полите на Люлин и Витоша [3], Софийско [2, непубликувани данни], Тракийската низина [1, 2], Източните Родопи [4, 5] и Черноморското крайбрежие [2]. В повечето от тях е установяван от края на XIX в. до 50-те години на XX в. Изчезнал в почти всички находища около София в средата на миналия век [2] и в някои други райони на страната, а популационната му плътност е намаляла [5]. Ареалът в България е силно фрагментиран, а броят на находищата е намалял многократно през последните десетилетия. Последните находки са от Софийското поле при с. Безден (2005, 2006) и от Източните Родопи: Ивайловградско (1963, 2002) и Плевун (1970).
Местообитания. Мезохигробионт и стенохигрофил, обитаващ степни и равнинни тревни и храстови съобщества [6].
Биология. Ларвите се излюпват в края на февруари и през март. Възрастни насекоми се срещат в Южна България от средата на май до август, а в Северна България от юни до септември. Копулацията и яйцеснасянето се извършват през юни и юли. Понякога яйцата остават в състояние на хиперпауза няколко години. Храната се състои от сочни и гниещи растителни части, семена, трупове на насекоми и живи безгръбначни животни. Мъжките издават много силен звук, който се чува от разстояние 1 km.
Близки видове. Bradyporus dasypus, от който се различава по светлата задна част на пронотума.
Отрицателно действащи фактори. Уедряването на земеделските площи, машинната обработка на земята и унищожаването на храстите край нивите [2], както и третирането с хербициди и пестициди.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Включване на вида в приложенията за застрашени и защитени видове към Закона за биологичното разнообразие. Създаване на защитена територия в част от Източните Родопи.
Основна литература за вида: 1. Неделков, 1909; 2. Буреш, Пешев, 1958; 3. Неделков, 1908; 4. Пешев, 1975; 5. Popov, Chobanov, 2004; 6. Пешев, 1974.
Автори Алекси Попов, Драган Чобанов
