Вълк
Canis lupus L., 1758
Разред Хищници (Carnivora)
Семество Кучета (Canidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3c,d,e+D1], ЗБР-II, IV; международен: БК-II, CITES-II, ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Среща се в Северна Америка, Азия, Северна, Източна, Южна, и частично Централна Европа.
Разпространение и численост в България. В началото на XX в. се среща в цялата страна. През 1965-1975 г. остават само 110-130 индивида. в 5 гранични зони [1]. През 80-те години започва експанзия, заради забраната на тровенето на хищници и увеличаването на дивите копитни; численост – 600–700 животни. [2; Анкета с горските стопанства, 1989]. През 1996–1999 г. – поне 1000 индивида. Сега намалява. В края на зимата обитава около 32 000 km2 със 100–120 семейства (средно 5 индивида) и численост 700–800 индивида (размножаващи се – 200–250 и нетериториални вълци – 25%), при средна плътност 5000 ha/индивид над 1000 m н. в., и 10 000 ha под тази височина. Семейната територия е средно 15 000 ha, съответно 25 000 ha. През размножителния период обитава планините, частично Североизточна България. Есента и до средата на зимата слиза и в равнините. [1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13].
Местообитания. Предпочита трудно достъпни планински райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади.
Биология. Моногамен, двойката е пожизнена. Размножават се само доминиращите двойки. Разгонване – януари–февруари. Малките, средно 4-6, се раждат през април. През септември семейството (5–8 вълка) се събира за есенно-зимен лов. Трофично, видът в Европа е синантропен. Основна плячка диви копитни, овце, мърша, кучета, кози, магарета и др. [2, 7, 14, 15, 16, Анкета – 1989].
Близки видове. Различава се от кучета "вълчи тип" по дебелата, незакривена опашка, масивния врат, късите и широки уши.
Отрицателно действащи фактори. Целогодишен лов (убивани до 500 индивида/г. – 1996–1999 г. и около 300 животни – 2001-2004 г. [17, 18]), намаляване на хранителната база, конкуренция и хибридизация със скитащи кучета [2, 19].
Предприети мерки за опазване. Забрана на отровните примамки от началото на 70-те години. Включен в ЧКБ (1985). Опазващи мерки по ЗБР. Обявяване на обширни национални и природни паркове, обитавани от около 20 семейства.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на защитени територии и зони в Стара планина, Родопи, Лудогорие, Средна гора, Пирин, Западните гранични планини и в затворените горски басейни [20, 21]. Ограничаване на лова на вълци през пролетта и лятото. Осигуряване на проходи през магистралите. Мониторинг. Национална и балканска стратегия за опазване. Популяризиране на ролята на вълка в екосистемите. Компенсиране на щетите в животновъдството.
Основна литература за вида: 1. Спиридонов, Спасов, 1985; 2. Spiridonov, Spassov, 1998; 3. Spiridonov, Dimitrov, 2006; 4. Гуохз, 1987; 5. Смирнов, Корытин, 1985. 6. Ivanov, 1988; 7. Promberger et al., 1997; 8. Spassov et al., 2000a; 9. Spassov et al., 2000b; 10. Spassov, Spiridonov, 2006; 11. Spiridonov, 2003; 12. Strbenac, 2005; 13. Бибиков и др., 1985; 14. Генов и др., 1990; 15. Genov et al., 1996; 16. Адамович, 1989; 17. Генов и др., 2005; 18. Spassov et al., 2001; 19. Рябов, 1985; 20. Spiridonov, Spassov, 2005; 21. Spiridonov, Raev, 2006.
Автори Жеко Спиридонов, Николай Спасов
