Малка чучулига, малка каландра
Calandrella brachydactyla Leisler, 1814?
Calandrella cinerea Gmelin, 1789: Maтвejeв, 1976: 69.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Чучулигови (Alaudidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A3, A4, B1biii], ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 3, ДП-I, БеК-II.
Общо разпространение. Туркестано-медитерански вид. Гнезди в Африка, Мала Азия, Югозападна и Централна Азия на изток до Забайкалието и Централен Китай и в Европа – на Пиринейския полуостров, във Франция, Италия, Малта, Швейцария, Балканския полуостров, Унгария, Словакия, Украйна и Южна Русия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид, в миналото широко разпространен в цялата страна, но само на места многоброен – край с. Огняново (Пазарджишко), с. Кошарево (Пернишко) и по южните склонове на Еминска планина [1, 2, 3]. Сега ареалът е разкъсан на отделни малочислени субпопулации, запазени само в райони с оптимални местообитания. По-многобройни популации има в Крайморска Добруджа [4], на Бесапарските ридове, при Сливен и в някои райони северозападно от София – при Драгоман и селата Безден, Богьовци и Големо Малово. В редица от старите находища не е установена през последните 10 години. Числеността намалява и се оценява на около 10 000–12 000 двойки.
Местообитания. Разнообразни открити местообитания, голи или с оскъдна тревиста растителност. Предпочита сухи каменисти степи и пасища. Среща сe и в крайморски дюни, обработваеми площи и пустеещи земи.
Биология. Пристига през април. Към началото на май женската строи наземно гнездо и снася 3–5 бели или жълтеникави, изпъстрени със светлокафяви точки яйца. Мътенето продължава 11–13 дни. Малките напускат гнездото на 10–11 дневна възраст. Възрастните хранят малките с наземни насекоми, червеи, ларви и др.
Близки видове. Сива чучулига (Calandrella rufescens).
Отрицателно действащи фактори. Разораване на степните съобщества и пасищата и превръщането им в обработваеми земи, овощни градини, лозя, застроени площи и др. Създаване на горски култури в местообитания на вида. Бракониерство при международен ловен туризъм.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Специални мерки за опазването не са предприети. Част от находищата попадат в защитени територии – резерватите "Калиакра" и "Ропотамо", ЗМ "Яйлата" и др.
Необходими мерки за опазване. Опазване на естествените тревни съобщества. Забрана на строителството в остепнените местообитания по Черноморието. Развитие на природосъобразно селско стопанство. Недопускане на залесяване и откриване на кариери в гнездовите находища. Създаване на нови защитени територии за опазване на вида. Строг контрол върху международния ловен туризъм по отношение на отстрела на защитени видове птици.
Основна литература за вида. 1. Боев и др., 1964; 2. Нанкинов, 1982; 3. Patzold, 1989; 4. Ivanov et al., 1998.
Автор Петър Шурулинков