Ровещ бирсинус
Byrsinus fossor (Mulsant et Rey, 1865)
Разред Полутвърдокрили насекоми (Hemiptera)
Семейство Почвени дървеници (Cydnidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX.
Общо разпространение. Среща се в Испания, Франция, Унгария, Румъния, България, Украйна (Крим), Южна Русия (Черноморското и Каспийското крайбрежие на Северен Кавказ), Армения, Азербайджан (Каспийското крайбрежие), Казахстан (Каспийското крайбрежие), Туркменистан (Каспийското крайбрежие), Афганистан, Китай (Синцзян).
Разпространение в България. Намерен е еднократно през 1888 г. в района на Несебър [1]. Не е намиран повторно, въпреки интензивните изследвания на хетероптерната фауна по Черноморското крайбрежие и на семейство Cydnidae в България [2, 3].
Местообитания. Крайбрежни и континентални пясъчни дюни.
Биология. Псамобионт. Зимува като възрастно насекомо или рядко като ларва последна възраст около корените на растенията, под различни растителни остатъци или в пясъка на дълбочина до 10 cm. Презимувалите екземпляри се активизират след средата на март. Копулацията е през април. Снасянето на яйца започва през април и продължава до юли. Ларвите се появяват през юни като тези от по-късно снесените яйца се срещат до ноември. Възрастното насекомо от новото поколение се появява през юли. Възрастните и ларвите живеят в горния слой на пясъка на дълбочина 2–10 cm и се изхранват по корените и кореновите части на стъблата на различни житни треви: Leymus racemosus, Digitaria ischaemum, Carex arenaria, Elymus elongatus [3, 4].
Близки видове. Останалите видове от същия род в България Byrsinus balcanicus, B. flavicornis и B. pilosulus [5] обитават сходни местообитания с B. fossor и имат подобна биология [3, 4]. Последният вид лесно може да бъде отличен от тях по наличието на тънки и дълги космици върху щитчето и по цялата повърхност на хитинизираната част от надкрилата.
Отрицателно действащи фактори. Промяната на местообитанията и увеличението на туристическия поток край единственото му находище са причина за изчезването му в България. Пясъчните дюни около Несебър, където се е срещал, са практически унищожени, а останалите дюнни комплекси по Черноморското крайбрежие са подложени на огромен антропогенен натиск.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Основна литература за вида: 1. Puton, 1888; 2. Йосифов, 1974; 3. Йосифов, 1981; 4. Пучков, 1961; 5. Lis, 1999.
Автори Михаил Йосифов, Николай Симов
