Белоопашат мишелов
Белоопаш мишелов, голям мишелов
Buteo rufinus (Cretzschmar, 1827)
Buteo ferox Gmelin, 1771: Reiser, 1894: 126; Клайн, 1909: 82.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B(1a)+C, ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN-VU; ECS–spec 3, застрашен; ДП-І; CITES-II; БеК-ІІ; БоК-ІІ.
Общо разпространение. Палеоксерен вид, представен с два подвида. Ареалът на подвида Buteo rufinus rufinus обхваща Азия (Сирия, Ирак, Иран, Пакистан, Афганистан, Северозападен Китай и Монголия) и Европа (страните от Балканския полуостров). Скитащи или мигриращи птици са регистрирани в Италия, Франция, Чехия, Унгария, Швейцария, Германия, Дания и Холандия [1].
Разпространение и численост в България. Постоянен, гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. След доказване на гнезденето му през 50-те години на миналия век [2], са регистрирани и нови находища [3]. Оценките за числеността му в България нарастват от 50 [3], 200–300 [5], 250–400 [6], 550–580 [7] до 600–800 [8], а според нас броят на гнездещите двойки е между 800 и 1000 в около 500 находища. Част от популацията зимува в южните предели на страната.
Местообитания. Скали в проломи и ждрела на реки, отделни скални комплекси, каменни кариери с открити пространства около тях (орни земи, пасища), които птиците изпозват за ловуване. Обитава открити хълмисти терени в предпланините близо до дефилета, проломи и ждрела на реки.
Биология. Гнезди на скални площадки, по-рядко на широколистни и иглолистни дървета. Строежът на ново гнездо или поправяне на старото е в началото на март, а при продължително затопляне и на по-ниска надморска височина – и в края на февруари. Най-близко разстояние между две обитаеми гнезда е около 1200 m. Толерантен е към други гнездещи в района грабливи птици. Яйцеснасянето започва от първата десетдневка на март до средата на април, а мътенето – около снасянето на последното яйце от мътилото. В благоприятни години броят на яйцата и на отгледаните малки е по-голям и достига 4–5, и като голямо изключение – 6. На около 50-дневна възраст младите птици напускат гнездото (обикновено в началото на юли) и се придържат около него за седмица [9].
Отрицателно действащи фактори. Деградация на биотопите; залесяване на големи площи; случайна смъртност от далекопроводи, употреба на препарати.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Някои гнездови находища са включени в границите на защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Изработване на Планове за управление на защитените територии, в които се среща. Отчитане на хабитатните изисквания на хищните птици в лесоустройствените проекти. Повишаване на природозащитната култура на населението.
Основна литература за вида: 1. Симеонов и др., 1990; 2. Боев, 1962; 3. Мичев и др., 1984; 4. Ватев, 1987; 5. Костадинова, 1997; 6. BirdLife International, 2004; 7. БДЗП, под печат; 8. Нанкинов и др., 2004; 9. Vatev, 1987.
Автори Илия Ватев, Ивайло Ангелов, Добромир Домусчиев, Любомир Профиров
