Турилик
Сивоок дъждосвирец, жълтоок дъждосвирец
Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758)
Oedicnemus crepitans L.: Homeyer, 1977: 73; Sintenis, 1877: 67; Reiser, 1894: 174; Клайн, 1909: 129; Oedicnemus crepitans Temm: Elwes, Buckley, 1878: 330; Alleon, 1886: 416; Христович, 1890: 212; Юркевич, 1904: 312; Димитров, 1909: 127; Jordans, 1940: 145; Oedicnemus crepitans Aut: Boetticher, 1927: 192; Oedicnemus oedicnemus L: Reiser, 1894: 192; Boetticher, 1927: 192.
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Туриликови (Burhinidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU D1, ЗБР-II, III (I); международен: ЕCS - spec 3, уязвим; БеК-II, БоК-II, ДП-I.
Общо разпространение. Туркестанско-медитерански вид, чийто гнездови ареал обхваща Евразия от Испания и Англия до Бирма, Тайланд и Кампучия. Зимува на места в Африка, Пиренейския полуостров и Южна Азия. Гнездовата популация в Източна Европа (от Адриатика на север до Дания, Русия) се оценява между 25 000 и 51 000 двойки [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото е сравнително рядък във вътрешността на страната, по-чест по крайбрежието на Черно море [2, 3, 4, 5], с обща численост 30–60 гнездещи двойки [4]. Сега са установени над 90 гнездови находища с различна достоверност за гнездене и разположени предимно в източната половина на страната, от които 50 – със сигурно гнездене и 160–360 гнездещи двойки [6]. Други оценки на гнездовата популация са: 150–200 [7], 130–250 [8] и 300–400 [9].
Местообитания. Степни и равнинни райони в близост до водоеми: каменисти, песъчливи и глинести биотопи, запустели поля, дюни, островчета в речни корита и устия, ниски планински склонове с редки храсталаци [4].
Биология. Мъти поединично. Гнездото е разположено на земята в малка трапчинка. Отглежда 2–3 малки, които излитат през юли. Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване и деградация на естествените влажни зони със стоящи води. Унищожаване на яйцата от хищни бозайници, скитащи кучета и добитък.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на програма за опазването му (План за действие съгласно чл. 52 (2) от ЗБР) и нейното прилагане. Актуализиране на Националния план за опазване на влажните зони в страната.
Основна литература за вида: 1. Wetlands International, 2002; 2. Патев, 1950; 3. Петров, 1985; 4. Нанкинов и др., 1997; 5. Nankinov, Dalakchieva, 2001; 6. БДЗП, под печат; 7. Костадинова, 1997; 8. Birdlife International, 2002; 9. Нанкинов и др., 2004.
Автори Таню Мичев, Цено Петров
