Бухал
Bubo bubo (Linnaeus, 1758)
Bubo maximus Sibb.: Finch, 1859: 381; Radakoff, 1879: 167; Reiser, 1894: 104; Bubo maximus Flemm.: Farman, 1868: 204; Elwes, Buckley, 1870: 76; Христович, 1890: 192; Jordans, 1940: 134; Bubo ignavus Rchw: Клайн, 1909: 91.
Разред Совоподобни (Strigiformes)
Семейство Совови (Strigidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [B-1], ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 3, БеK-II, ДП-I, CITES-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, чийто ареал обхваща Западна и Централна Европа, Апенинския и Балканския полуостров, Закавказието, европейската и азиатската част на Русия, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Северен Индокитай, о. Сахалин.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. До средата на XX в. твърде чест в равнини и планини до 1700 m н. в. [1]. До 90-те години на XX в. е разпространен до 1400 m н. в. с обща численост 120–150 гнездещи двойки [2]. Най-често в места със 100–300 m н. в. [3], по-често в карстовия пояс на Предбалкана [4, 5]. Числеността е определяна на 120–150 [3], 100–150 [6], 125 [7], 600–700 [8] и 420–490 [9] гнездещи двойки.
Местообитания. Слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно в скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до реката.
Биология. Моногамен. Гнездовият сезон е от февруари до август. Женската снася 2–4 бели яйца. Мътенето продължава 34–36 дни. През това време се храни от мъжкия. Малките излитат на 7-седмична възраст. Храни се предимно с дребни бозайници (лалугери, таралежи, зайци, скитащи домашни котки). Честа плячка са и птиците – домашни гълъби, гургулици, дроздове, сврачки, патици, полски яребици и др. Ловният район е с радиус 1–2 km.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Бракониерски отстрел, унищожаване и промяна на на местообитанията, безпокойство, отравяне с жертви (мишевидни гризачи), третирани с родентициди.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Около половината от гнездовите находища попадат в пределите на защитени природни територии. Издаден е плакат за опазването на вида.
Необходими мерки за опазване. Включване в защитени природни територии на незащитените му находища, главно в равнините. Повишаване на природозащитната култура на населението.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Симеонов и др., 1990; 3. Симеонов, Мичев, 1985; 4. Симеонов, 1985; 5. Симеонов, Боев, 1988; 6. Костадинова, 1997; 7. Костадинова, Михайлов, 2002; 8. Нанкинов и др., 2004. 9. Янков (ред.), 2007.
Автори Златозар Боев, Йордан Христов, Добромир Домусчиев
