Червеногуша гъска
Червеношия гъска, казарка, кавказка патка
Branta ruficollis (Pallas, 1769)
Rufibrenta ruficollis (Pall): Простов, 1964: 49; Kaltchew, 1964: 295.
Разред Гъскови (Anseriformes)
Семейство Патици (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2(a)]. ЗБР-II; III; международен: IUCN-уязвим; ECS-spec 1, уязвим; ДП-I; БеК-II; CITES-II; БоК-I, II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в тундрата и лесотундрата на полуостровите Ямал, Гидан и Таймир в Русия. Зимува по черноморското крайбрежие на Украйна, Румъния и България. Към 2005 г. оценката на световната популация е около 38 500 птици.
Разпространение и численост в България. Преминаващ и зимуващ около езерата Шабла и Дуранкулак (понякога в Сребърна и Бургаските езера) [1-10]. Спорадично зимува в язовири от вътрешността на страната и поречието на р. Дунав [11, 12]. До края на 60-те години на XX в. е имало единични птици и малки ята по 20–30 индивида [1]. Между 1969 и 1985 г. е със силно варираща численост (до 16 566 птици през януари 1980 г.) [1, 2]. Между 1986 и 1995 г. числеността е максимум 59 206 индивида [4], а през последните 11 години – между 14 266 и 67 795 индивида (до 71% от световната популация) [6, 7, 9, 13].
Местообитания. Kрайбрежни лагуни, сладководни езера, морска акватория в крайбрежната зона, зимни посеви от зърненo-пшенични култури и др.
Биология. Образува малки разредени колонии около гнезда на грабливи птици [14, 15]. Гнездовият успех варира в различните години [10, 16]. Храни се с треви (Gramineae и Cyperaceae), а в зимовищата – с листа на посеви от зимна пшеница, царевични и пшеничени зърна, и др. [8, 10, 14].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Отстрел, отравяне, безпокойство в местата за нощуване и хранене. Промяна на селскостопанските култури и на режима на стопанисване на обработваеми земи. Изграждане на туристическа инфраструктура около влажните зони и построяване на вятърни електроцентрали. Вероятно глобалната промяна на климата и птичият грип (H5N1).
Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Прилага се Национален план за опазване на вида. Основните места за нощуване са защитени и за тях се изпълняват Планове за управление. Определени са ключовите места за хранене, част от тях са закупени от природозащитни организации. От 11 години се провежда мониторинг в езерата Шабла и Дуранкулак, както и акции за контрол на лова. Има добра осведоменост на населението; изграден е Природозащитен център в Дуранкулак.
Необходими мерки за опазване.Забрана на лова на водоплаващи птици около местата за зимуване. Разширяване на съществуващите и обявяване на нови защитени територии. Включването на важни за вида места в мрежата НАТУРА 2000. Закупуване и наемане на земеделски земи. Ограничаване на строежа на вятърни електроцентрали в Добруджа. Намаляване на безпокойството от лова. Изследвания и мониторинг.
Основна литература за вида.1. Ivanov, Pomakov, 1983; 2. Michev et al., 1983; 3. Michev et al., 1991; 4. Michev, Profirov, 1997; 5. Dereliev, 1998; 6. Дерелиев, 2000а; 7. Дерелиев, 2000b; 8. Dereliev et al., 2000; 9. Michev, Profirov, 2003; 10. Dereliev, in press; 11. Костадинова, 1997; 12. Костадинова, Дерелиев, 2001; 13. Dereliev et al., 2005; 14. Cramp, Simmons, 1977; 15. Дементьев, Гладков, 1952; 16. Madsen et al., 1999.
Автори Сергей Дерелиев, Павел Симеонов
