Голям воден бик
Botaurus stellaris (Linnaeus, 1758)
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Чаплови (Ardeidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN D; ЗБР-II, III; международен: ДП-I, БеK-I, БоК-I.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в Европа, Азия и Северозападна Африка. Зимува в Гърция, Турция, Южна и Източна Азия, Африка.
Разпространение и численост в България. Постоянен. До към средата на XX в. е често срещан в големите водоеми (блата в Софийското поле, в Баташкото, Стралджанското и Радомирското блато и в Горнотракийската низина), по Дунавското и Черноморското крайбрежие [1, 2], обикновено под 600 m н. в. [3]. С пресушаването на блатата след 50-те години оредява. Гнезди по Черноморското крайбрежие (Дуранкулашко, Шабленско, Атанасовско езеро и местн. Пода, Бургаско), в Дунавската равнина (местн. Калимок, рибарниците при с. Мечка и с. Хаджидимитрово, на места в Горнотракийската низина и Западна България [2]. През втората половина на 90-те години на XX в. увеличава числеността си в Шабленското и Дуранкулашкото езеро, Драгоманското блато, рибарниците "Хаджи Димитрово" и др., но намалява или изчезва от бившите рибарници "Калимок", ез, Сребърна и др. [2, 4]. Съобщен е за о. Персина, Дуранкулашкото, Варненското и Атанасовското езеро, при селата Триводици, Лебед и Горно Езерово [1]. Зимуващи птици са установени в Алдомировското блато, езерата Вая, Мандренско, Шабленско и Дуранкулашко, до с. Безден, местн. Рупите (Петричко), местн. Пода [4]. В Бургаските езера – между 12.03. и 21.10. [5]. През пролетния прелет е наблюдаван в рибарниците в местн. Ормана (Ямболско), а през есенния – в Шабленското езеро [4]. Числеността намалява: 25–30 [1], 10–50 [6], 40–50 [7], до 20–70 гнездещи двойки [8]. При картирането на гнездещата орнитофауна в страната е установен в 38 гнездови находища – 18 сигурни, 7 твърде вероятни и 13 възможни [9].
Местообитания. Обширни водоеми с тръстика – блата и езера. Гнезди в тръстикови масиви (над 20 ha), дълбоки до 30 cm. Зависим е от наличието на сладководни и бракични водоеми.
Биология. Гнезди в единични изолирани находища. В много от тях се срещат само единични токуващи мъжки, а в други (Дуранкулашко и Шабленско езеро, Цибърско и Драгоманско блато) – по 3–4 токуващи птици. Полигамен – един мъжки има до 5 женски. Снася 3–7 яйца, които мъти 25–26 дни. Храни се с жаби, мишевидни гризачи, прави раци, риби и др. [10].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на местообитанията, отстрел, недостиг на храна, безпокойство.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Някои гнездови находища (Атанасовско, Шабленско и Дуранкулашко езеро, местн. Пода) са в защитени природни територии.
Необходими мерки за опазване. Включване на постоянните, традиционни гнездови находища (рибарниците при с. Мечка и с. Хаджидимитрово) в защитени природни територии.
Основна литература за вида: 1. Боев, 1985; 2. Петков, Боев, под печат; 3. Симеонов и др., 1990; 4. Кол. НПМ-БАН; 5. Простов, 1964; 6. Костадинова, 1997; 7. Нанкинов и кол., 2004; 8. BirdLife International, 2004; 9. БДЗП, под печат. 10. Боев, 1962.
Автори Златозар Боев, Николай Петков
