Италианска висяща муха
Bittacus italicus (Muller, 1766)
Bittacus tipularius Linne: Неделков, 1909: 135.
Разред Скорпионни мухи (Mecoptera)
Семейство Висящи мухи (Bittacidae)
Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [A2ac; B1ab(i,iv)+2ab(i,iv)].
Общо разпространение. Среща се в Испания, Франция, Белгия, Люксембург, Германия, Полша, Швейцария, Италия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, Македония, Гърция, България, Румъния и Украйна.
Разпространение и численост в България. В началото на XX в. е намерен край Свищов, Варна и в полите на Средна гора [1], както и при гара Елисейна в Искърския пролом, с. Долно Левски, Панагюрско и край Бургас (непубликувани данни). Оттогава е наблюдаван само два пъти: през 1935 г. в парка Евксиноград при Варна [2] и през 1980 г. на 4 km югоизточно от село Долни Пасарел в долината на р. Искър (Здравко Хубенов, лично съобщ.). В колекции са съхранени само индивиди, събирани през 1905–1907 г. Преди 100 години се е срещал често [1], а 30 години по-късно е много рядък вид със спорадично разпространение [2]. Вероятно все още се среща, макар и с ниска численост, в Пасарелското поле в долината на р. Искър, където характерното му местообитание не е променено съществено.
Местообитания. Хигрофилен вид. Обитава крайречни равнинни широколистни гори и съседните влажни ливади. Наблюдаван по съцветията на девесила (Heracleum) при Пасарел (Здравко Хубенов, лично съобщ.). В Украйна предпочита съцветията на ветрогона (Eryngium) [3].
Биология. Възрастното насекомо прекарва деня в покой на сенчести места, където виси, окачено с предните си крака за тревисти растения или храсти. Надвечер при залез извършва кратки полети ниско над околната растителност. Среща се от юли до септември. Хищник. Копулацията се извършва също във висящо положение, като мъжкият индивид предава насекомо-жертва на женската. Зимуващ стадий: яйце. Ларвите са сапрофаги и живеят върху обрасла с гъста тревиста растителност почва.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанието в резултат от засушаване на крайречните влажни зони. Изсичане на дървесната растителност край реките. Строителна дейност в реките и по техните брегове. Замърсяване на водата. Ниска плътност на вида в България.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Поддържане и опазване на крайречните гори, включително и на отделни дървета. Включване на Bittacus italicus в списъка на защитените видове по Закона за биоразнообразието.
Основна литература за вида: 1. Неделков, 1909; 2. Буреш, 1936; 3. Dobosz, Hadas, 1999.
Автор Алекси Попов
