Звездовидно попче
Пъпчесто попче
Benthophilus stellatus (Sauvage, 1874)
Benthophilus macrocephalus ponticus Berg, 1916: Дренски, 1931: 17.
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Попчета (Gobiidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1a].
Общо разпространение. Понто-Каспийски реликт. Среща се в басейните на Черно, Азовско и Каспийско море.
Разпространение и численост в България. Среща се само в р. Дунав. В миналото е съобщен като рядък при Свищов и Никопол [1, 2, 3, 4, 5]. По късно е установен в р. Дунав – при Видин, край устието на р. Видбол, при Симеоново, както и при с. Байкал, Свищов, Русе и Силистра [6, 7, 8, 9, 10]. Сега е намиран рядко в участъка Видин–Козлодуй и по-често, но само единични индивиди – в участъка Никопол–Силистра (при Никопол, селата Батин, Сандрово, Ряхово, между Пожарево и Дунавец, Долно Ряхово и Ветрен) (наши данни).
Местообитания. Крайморски лагуни, естуари и постоянни реки.
Биология. В реките се среща на тинест субстрат, а в бракичните води – на пясък или дъно, покрито с черупки на мекотели. Полово съзрява още през първата година. Размножава се през април–юли. Плодовитостта на женските е от 500 до 2500 хайверни зърна. Мъжките охраняват местата, където е хвърлен хайверът. Храни се с мекотели, ракообразни, червеи и малки риби. Мъжките могат да достигнат максимална дължина на тялото 13,5 cm, а женските – 11 cm [11, 12].
Близки видове. В р. Дунав обитават още 5 вида от сем. Gobiidae – пясъчното попче (Neogobius fluviatilis), малкото плоскоглаво попче (N. gymnotrachelus), кеслеровото попче (N. kessleri), стронгилът (N. melanostomus) и мраморното попче (Proterorhinus marmoratus). От тях звездовидното попче се отличава по широката гръбо-коремно сплесната глава и наличието на едри костни пластинки с остри шипчета по тялото.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на водите. Видът е особено чувствителен към токсични вещества, натрупващи се в дънните седименти [12].
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Опазване на р. Дунав от замърсяване с нефтопродукти, тежки метали и токсични органични съединения.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1924a; 2. Дренски, 1924; 3. Дренски, 1931; 4. Дренски, 1948; 5. Дренски, 1951; 6. Георгиев, 1966; 7. Маринов, 1966; 8. Michailova, 1967; 9. Vassilev, 1994; 10. Карапеткова, Живков, 1995; 11. Punchuk, Miller, 2004; 12. Рагимов и др., 2007.
Автори Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
