Шабленско попче
Пъстро попче
Benthophiloides brauneri Beling & Iljin, 1927
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Попчета (Gobiidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, международен: IUCN [DD].
Общо разпространение. Понто-каспийски реликт. Разпространен е в Каспийско море, както и в някои бракични и сладководни водоеми и устия на реки в басейна на Черно море. Установен е в долното течение на реките Днепър и Буг и в делтата на р. Дунав.
Разпространение в България. В миналото е обитавал само Шабленското езеро [1]. Не е намерен в други райони на страната [2, 3]. През последните години видът не е установяван в езерото и се смята за изчезнал [4].
Местообитания. Среща се в крайбрежни сладководни и бракични лагуни, както и в морски плитчини (до 6 m дълбочина, включително морски заливи).
Биология. Достига полова зрялост на една година, при дължина на тялото около 3 cm. Размножава се порционно през юли–август, като излиза в крайбрежните плитчини на водоема, където отлага хайвера си под камъни и в мидени черупки. Плодовитостта е между 20 и 50 хайверни зърна. Храни се с червеи, мекотели, ракообразни и ларви на насекоми [2, 5, 6, 7].
Близки видове. Звездовидното попче (Benthophilus stellatus), от което шабленското попче лесно се различава по липсата на кожест израстък на долната челюст и липсата на костни пластинки по тялото и главата.
Отрицателно действащи фактори. Основните фактори, довели до изчезването на вида, са: загуба на местообитанията, свързана с промяна в хидрологичния режим на влажните зони; замърсяване на водите; интродуциране на чужди видове – конкуренти.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) и Червена книга на Черно море (1999). Единственото находище, в което е установен видът, попада в границите на защитена местност "Шабленско езеро".
Основна литература за вида: 1. Георгиев, 1953; 2. Стоянов и др., 1963; 3. Георгиев, 1966; 4. Vassilev, 1998; 5. Световидов, 1964; 6. Banarescu, 1964; 7. Miller (еd.), 2004.
Автори Тихомир Стефанов, Янаки Сивков, Теодора Тричкова
