Приморска мряна
Кримска мряна
Barbus tauricus Kessler, 1877
Barbus barbus borysthenicus Dybowsky: Дренски, 1951: 89; Barbus barbus bergi Chichkoff, 1935: Шишков, 1935: 20.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1a, b]; международен: ДХ-V.
Общо разпространение. Среща се в Черноморския водосборен басейн – повечето кримски реки, както и Днепър, Днестър, Буг и някои по-малки реки в България и Турция, които пряко се вливат в Черно море.
Разпространение и численост в България. Видът е установен за пръв път в Резовска река [1]. Впоследствие е намерен и в други черноморски реки – Велека [2], Елешница [3], Двойница [4], Средецка и Факийска [5]. За р. Камчия е съобщен още през 30-те години на XX в. [6], но неговото наличие е доказано по-късно [7]. В миналото е бил широко разпространен в р. Камчия и притоците й, като се е срещал и в повечето от прилежащите й азмаци [8]. Видът е намиран и в реките Ахелой и Дяволска [9]. Днес разпространението му е значително стеснено. Среща се в р. Велека, където е един от най-масовите видове [10, 11], и вероятно в Резовска река. Улавян е в басейна на р. Камчия и притока й Елешница (наши данни), като е изчезнал от азмаците на р. Камчия [12]. По време на последните проучвания (2005–2006) не е установен в реките Ахелой и Дяволска.
Местообитания. Среща се в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно, рядко обитава и естуарни води.
Биология. Слабо позната. Бентосен реофилен вид, обитаващ участъци с умерено течение. Съзрява полово на втората година. Размножителният период вероятно е през април–юни. Плодовитостта на женските е около 21 000 хайверни зърна. Храни се с дънни безгръбначни и в по-малко количество с водорасли. Достига на дължина обикновено до 30 cm. Най-големият индивид, уловен в България, е 38 cm [2, 13].
Близки видове. От черната мряна (B. petenyi) се отличава с финно назъбен последен лъч на гръбната перка, а от маришката мряна (B. cyclolepis) – с по-малък брой на люспите в страничната линия (до 62).
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са замърсяването на водите, хидротехническото строителство и бракониерството.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Опазване на средните течения на реките, вливащи се в Черно море, от замърсяване. Въвеждане на ограничения за изграждане на хидротехнически съоръжения по тях.
Основна литература за вида: 1. Шишков, 1935; 2. Дренски, 1951; 3. Пешев, 1966; 4. Пешев, 1969; 5. Пешев, 1970; 6. Шишков, 1934; 7. Пешев, 1971; 8. Карапеткова, 1974; 9. Карапеткова, 1976; 10. Karapetkova et al., 2003; 11. Dikov, Zivkov, 2004; 12. Vassilev, 1999; 13. Маринов, 1989.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
