Обикновена мряна
Бяла мряна, дунавска мряна
Barbus barbus (Linnaeus, 1758)
Barbus fluviatilis: Drensky, 1930: 679.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1b, c, d, B1b], ЗБР-IV; международен:ДХ-V.
Общо разпространение. Среща се в Европа – от Англия до басейна на р. Днепър, на север – до Северно и Балтийско морета, на юг – до Пиринеите и Алпите.
Разпространение и численост в България. В миналото видът е установен в р. Дунав и всички негови притоци [1, 2, 3, 4]. По-късно е съобщаван за р. Дунав [5, 6, 7], за средните и долните течения на притоците му Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом [8, 9, 10, 11, 12] и за яз. "Ал. Стамболийски" [9]. През последните години е намиран в р. Дунав, р. Огоста, р. Лом (наши данни), р. Златна Панега (басейна на р. Искър) и р. Вит [13]. Уловът му в р. Дунав за периода 2002–2005 г. е намалял 3 пъти [14]. Числеността на вида в реките Златна Панега и Вит е ниска [13].
Местообитания. Обитава средното и долното течение на постоянни големи реки.
Биология. Предпочита участъци с чисти, студени и бързотечащи води с пясъчно-чакълест субстрат. Мъжките индивиди съзряват полово на 3–4 години, а женските – на 4–5 години. Преди размножаване се събират на групи и мигрират нагоре по течението. Хвърля хайвера си през май–юли. Плодовитостта на женските е между 3000 и 155 400 хайверни зърна. Храни се с водорасли, ракообразни, ларви на насекоми и мекотели. Достига максимална дължина на тялото 120 cm и маса 12 kg. Продължителността на живот е до 15–20 години [15].
Близки видове. Черна (балканска) мряна (Barbus petenyi), маришка мряна (B. cyclolepis) и кримска мряна (B. tauricus). Бялата мряна се различава по силно назъбения последен и неразклонен лъч на гръбната перка, силно странично сплеснатото опашно стъбло и по-късата анална перка.
Отрицателно действащи фактори. Хидротехническите дейности, водещи до преграждане на речните корита и намаляване на скоростта на течението. Видът е чувствителен също към недостиг на кислород и замърсяване на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 4 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Опазване на р. Дунав от замърсяване и ограничаване на строителството на хидротехнически съоръжения в средното и долното течение на дунавските притоци.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Шишков, 1939; 3. Дренски, 1951; 4. Паспалев, Пешев, 1955; 5. Маринов, 1966; 6. Маринов, 1978; 7. Vassilev, 1994; 8. Михайлова, 1970; 9. Карапеткова, 1972; 10. Карапеткова, Диков, 1986; 11. Карапеткова, Унджиян, 1988; 12. Карапеткова, 1994; 13. Dikov et al., 1994; 14. МЗГ, 2002-2005; 15. Banarescu et al., 2003.
Автори Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
