Гулеш
Тлъстак, пискал
Barbatula barbatula (Linnaeus, 1758)
Cobitis barbatulus Linnaeus, 1758: Ковачев, 1923: 96; Cobitis barbatula Linnaeus, 1758: Моров, 1931: 65; Noemacheilus barbatulus (Linnaeus, 1758): Карапеткова, Живков, 1995: 130.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Гулеши (Balitoridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B2a,b (i, ii, iv)]; международен: IUCN [DD], БеК-III.
Общо разпространение. Среща се в почти цяла Европа без най-северните и южните области. На север достига басейна на Балтийско море, а на изток – до р. Колима в Сибир.
Разпространение и численост в България. В миналото видът е установен в горните и част от средните течения на повечето дунавски притоци – Огоста [1, 2]; Искър и притоците й Панега, Блато, Малък Искър, Палакария и Бистрица [1, 2, 3, 4, 5, 6]; Вит при Тетевен [1, 3]; Осъм и притоците й Бели и Черни Осъм [1, 2, 3]; Янтра и притока й Видима [1, 2]. Намерен е и в басейна на р. Камчия – р. Раковска при с. Жеравна и р. Луда Камчия при с. Ичера [7]. По-късно е установен в реките Нишава и Искрецка [8], Палакария [9], Искър при Самоков, както и реките Арчар, Цибрица и Черни Вит [10]. Интродуциран е в яз. "Доспат" [11]. Установен е и в р. Въча от Егейския водосборен басейн [10]. Още през 70-те години започва да намалява и изчезва от реките Янтра и Камчия [12, 13]. Няма потвърждение и за басейна на р. Осъм. Сега се среща в реките Нишава, Видбол, Арчар, Цибрица, и горното течение на Лом, Огоста и Вит (наши данни).
Местообитания. Обитава горните и отчасти средните течения на постоянни реки с пясъчно-чакълесто дъно и бързи, студени води.
Биология. Типичен реофилен вид. Съзрява полово на 2–3 годишна възраст. Размножава се през април–май. Женската отлага хайвера под камъни, където той се развива за около 40 дни. Плодовитостта на женските достига 500 000–800 000 хайверни зърна. Храни се с бентосни безгръбначни животни, предимно през нощта. Продължителността на живот е до 8 години [1, 14].
Близки видове. Струмският гулеш (Barbatula bureschi), от който се различава по отсечената опашна перка (при струмския гулеш тя е дълбоко врязана).
Отрицателно действащи фактори. Хидротехническите дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Изсичането на горите (особено в планинските райони) и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Забрана за изграждане на хидротехнически съоръжения в горните течения на дунавските притоци. Контрол върху изсичането на горите в планинските райони и опазване на реките от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1928; 2. Дренски, 1951; 3. Ковачев, 1923; 4. Шишков, 1939; 5. Паспалев, Пешев, 1952/1953; 6. Булгурков, 1958; 7. Шишков, 1934; 8. Михайлова, 1970; 9. Диков и др., 1988; 10. Sivkov, 1991; 11. Живков, 1987; 12. Карапеткова, 1972; 13. Карапеткова, 1974; 14. Maitland, 2000.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
