Широкоух прилеп
Barbastella barbastellus (Schreber, 1774)
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Европа, на север до южните части на Скандинавския полуостров и Естония; на юг до Мароко, Канарските острови; на изток до Кавказ (включително Азербайджан и Армения).
Разпространение и численост в България. Видът е установен за пръв път в България при устието на р. Камчия през 1935 г. [1]. До края на 2006 г. е известен от 23 находища (само 6 преди 1985 г.) [2]. Най-често e установяван в Централна [3] и Западна Стара планина [4] и в Западните Родопи [2]. Най-много убежища са установени над 500 m н. в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди (Кресненски пролом; с. Жернов, Плевенско; Черноморец, Бургаско). Най-високото находище е в пещерата Водните дупки в резервата "Северен Джендем" (1420 m) [3, 5]. Особеностите в разпространението и обилието показват, че ареалът му на Балканския полуостров има реликтен характер [6]. Числеността на места е добра, но като цяло е ниска [7].
Местооботания. Най-предпочитани са влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700–1400 m н. в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0–2 °С [5, 7]. През летните месеци живее почти само в хралупи на дървета и по-рядко в други убежища (например цепнатини в скали).
Биология. Вероятно се размножава в повечето от установените находища в планините, но засега липсват конкретни данни. Единственото сигурно сведение за размножаване у нас е в лонгоза на р. Камчия [1]. Извършва локални миграции, които рядко надвишават 50 km. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи [8].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Изсичането на стари и хралупести дървета ограничава възможностите за намиране на подходящи убежища, особено за размножителни колонии. Прякото безпокойство на пещерните колонии през зимните месеци може да е причина за повишаване на смъртността през този период.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и всички международни конвенции (без CITES). Малка част от установените находища попадат в резервати (например "Северен Джендем"), в национални ("Централен Балкан") и ПП ("Рилски манастир"). Някои находища са включени в списъка на значимите подземни местообитания на прилепи в България [9].
Необходими мерки за опазване. Обявяване за защитени територии на местата за есенно размножително струпване на вида. Разработка на План за управление на горските видове прилепи. Организиране на целеви мониторинг.
Основна литература за вида: 1. Heinrich, 1936; 2. Benda et al., 2003; 3. Ivanova, 1998; 4. Pandurska, Beshkov, 1998; 5. Schunger et al., 2004; 6. Paunovic et al., 2003; 7. Pandurska, Ivanova, 2003; 8. Beck, 1995; 9. Ivanova, 2005.
Автор Боян Петров
