видео

Белоока потапница

Белоочка, биволе

Aythya nyroca Guldenstaedt, 1770

Fuligula nyroca Staph.(L.): Elwes, Buckley, 1870: 340; Reiser, 1894: 188; Клайн, 1909: 156; Anas ferina: Homeyer, 1877: 73; Nyroca ferina (L.): Boetticher, 1927: 184; Простов, 1964: 51.

Разред Гъскоподобни (Anseriformes)

Семейство Патицови (Anatidae)

Природозащитен статус: в България:уязвим VU [Alc+B2a,b,c+B3a,b+C1+E], ЗБР-III; международен: IUCN-почти застрашен; ECS-spec 1, уязвим; ДП-І; БеК-III; БоК-II.

Общо разпространение. Туркестано-медитерански вид с фрагментиран ареал в умерената климатична област на Палеарктика, в степите, полупустините и южната горска зона на Западна Европа, Северна Африка, Монголия. [1].

Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В края на XIX в. е широко разпространен и многоброен [2, 3], често по р. Дунав и Черноморското крайбрежие [4, 5]. От средата на XX в. се наблюдава спад в числеността [6]. До средата на 90-тe години са известни 20 гнездови находища с 100–150 двойки [7, 8]. При картиране през 1997 г. са установени 35 находища с 150–210 двойки [9]. През 2002 г. е установено изчезването на 13 гнездови находища (от общо 35), но са установени нови 8, като са регистрирани общо 185 дв. Гнездовата популация варира от 150 до 230 двойки [10, 11, 12]. През юни-август по р. Дунав са установявани струпвания до 3000 индивида [9]. Рядък през зимата – от 0 до 70 птици [9], по-редовно зимуване се регистрира след 1996 г. [14, 15].

Местообитания. Предимно по-плитки рибарници, блата и микроязовири с мозаечно разположена растителност или големи тръстикови масиви с малки водни огледала и канали, с полегати брегове и тинести плитчини и хидрофитна растителност [10]. По време на миграции – разнообразни влажни зони. При зимуване – езера, язовири и малки морски заливи по Черноморското крайбрежие.

Биология. Започва да гнезди през втората половина на май. Мъти в блатна растителност или на брега, непосредствено до водата. Снася 8–10 (5–14) яйца [8, 13]. Основно растителноядна, но се храни и с водни безгръбначни и ларви на насекоми.

Близки видове. Монотипен вид.

Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на влажните зони, изоставянето и/или интензифицирането на рибовъдните стопанства, безпокойство от риболовци и туристи. Силно променливо водно ниво в гнездовите находища.

Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧК (1985). Основните гнездови находища са в защитени територии и защитени зони. Има разработени Планове за управление за Пода, Сребърна, Шабла и Дуранкулак.

Необходими мерки за опазване. Актуализиране на Националния план за опазването на вида и на плановете за управление и възстановяване на влажните зони – важни гнездови находища. Разработване на Планове за управление и подходящи мерки за останалите значими находища.

Основна литература за вида: 1. Scott, Rose, 1996; 2. Finsch, 1859; 3. Elwes, Buckley, 1870; 4. Radakoff, 1879; 5. Reiser, 1894; 6. Патев, 1950; 7. Нанкинов, 1985; 8. Нанкинов и кол., 1997; 9. Петков, 1997; 10. Петков, 2004; 11. Petkov, in press; 12. БДЗП, под печат; 13. Del Hoyo, Elliot, Sargatal, 1992; 14. Костадинова, Дерелиев, 2001; 15. Michev, Profirov, 2003.

Автор Николай Петков


Белоока потапница (карта на разпространението)

Белоока потапница (илюстрация)