Кафявоглава потапница
Червеноглава потапница, черно бърне, креа, алмабаш
Athya ferina Linnaeus, 1758
Fuligula ferina (L.): Elwes, Buckley, 1870: 340; Reiser, 1894: 188; Клайн, 1909: 156; Anas ferina: Homeyer, 1877: 73; Nyroca ferina (L.): Boetticher, 1927: 184; Простов, 1964: 51.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU A[3c+4с] + B[2(b(i+ii+iii+iv)+c(v)] + C[1 + 2(a(i))], ЗБР-III; международен: ДП-ІІІ/1, 2; БеК-III; БоК-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди от Исландия и Великобритания до ез. Байкал на изток, на север до 66° с. ш., на юг до басейна на р. Дунав. Изолирани популации има в Испания, Тунис, Гърция и Турция.
Разпространение и численост в България. През XIX в. няма конкретни данни за гнездене [1, 2, 3, 4]. Като гнездящ се съобщава за първата половина на 20 в. [5], но през втората отново се посочва като мигриращ [6]. Към края на века гнезди по р. Дунав [7, 8, 9, 10], вътрешността на страната [11, 10, 12, 13, 14] и Черно море [15, 16]. През 80-те години на XX в. числеността е оценена на 20–50 двойки [8], по късно – 50–100 [17], 90–170 [18], 200–250 двойки [19]. При картиране през 2002 г. са регистрирани 125 двойки [20], като вероятно варират между 100–130 двойки [20, 21], а в Атласа на гнездещите птици в България – 100–250 двойки [22]. Среща се повсеместно по време на миграцията [14]. В страната зимуват 3000–30 000 птици [17], основно в Бургаските езера. За периода 1977–1996 г. са зимували средно 16883 и максимално 42146 птици (1996) [23].
Местообитания. Обширни, дълбоки и открити водоеми, с големи водни огледала и растителност по периферията [20]. При миграция и зимуване обитава разнообразни влажни зони, включително големи езера и язовири [17, 23].
Биология. Мъти най-често във висока блатна растителност, близо до водата. Снася 8–10 (5–14) яйца [14, 24]. Храната е от водни безгръбначни (ларви на насекоми) и семена, и части на водни и водолюбиви растения [20].
Близки видове. Монотипен вид.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на блатата, изоставянето и/или интензифицирането на рибовъдните стопанства, безпокойство от риболовци.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985) [14]. Основните гнездови находища по Черноморието и по р. Дунав са защитени. Има разработени Планове за управление за ЗМ "Пода" и ПР "Сребърна".
Необходими мерки за опазване. Актуализиране на Националния план за опазване и възстановяване на влажните зони в България. Разработване на Планове за управление на влажните зони, в които видът гнезди. Прилагане на подходящи мерки за рибовъдните стопанства.
Основна литература за вида: 1. Elwes, Buckley, 1870; 2. Alleon, 1886; 3. Христович, 1890; 4. Reiser, 1894; 5. Boetticher, 1927; 6. Патев, 1950; 7. Паспалева-Антонова, 1961а; 8. Пспалева-Антонова, 1961b; 9. Паспалева-Антонова, Мичев, 1971; 10. Michev, Simeonov, 1985; 11. Дончев, 1974; 12. Paspaleva-Antonova, 1967; 13. Нанкинов, 1985; 14. Нанкинов и др., 1997; 15. Konigstedt, Robel, 1977; 16. Robel, 1973; 17. Костадинова, 1997; 18. BirdLife International, 2004; 19. Нанкинов и др., 2004; 20. Петков, 2004; 21. Petkov, in press; 22. БДЗП, под печат; 23. Michev, Profirov, 2003; 24. Del Hoyo, Elliot, Sargatal, 1992.
Автор Николай Петков
