Распер
Харамия
Aspius aspius (Linnaeus, 1758)
Aspius rapax Agassiz, 1835: Ковачев, 1921: 93; Drensky, 1930: 679.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1a, c, d], ЗБР-II; международен: IUCN [DD], БеК-III, ДХ-II.
Общо разпространение. Среща се в Европа, с изключение на Дания, Франция, Великобритания, Швейцария и най-южните части на континента.
Разпространение и численост в България. В миналото видът е установен в р. Дунав, прилежащите блата и долните течения на някои от притоците – Искър, Вит и Осъм [1, 2, 3]. Срещал се е и в реките от Егейския басейн – Струма, Марица, Тунджа, Въча, както и в р. Камчия [1, 3, 4]. По-късно е събщаван за р. Дунав [5, 6], ез. Сребърна [7], реките Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра [8, 9, 10, 11, 12, 13], като рядък за р. Камчия [14] и за яз. "Овчарица" [15]. През последните 10 години е намиран в р. Дунав и притоците й Огоста, Искър и Вит (наши данни), както и в Егейския водосборен басейн – р. Струма (един уловен индивид при гр. Кресна), р. Марица (много рядко при Първомай) (наши данни) и яз. "Студен кладенец" [16]. Не е потвърден за ез. Сребърна [17].
Местообитания. Обитава долните течения на постоянни реки, но се среща и в естуарни води.
Биология. Съзрява полово на 2–4 години. Размножава се в периода април-май като мигрира нагоре по течението на реките. Хвърля хайвера си на каменист субстрат и бързо течение при температура на водата 9–10 °C. Хищен вид. Храни се с риби, паднали във водата насекоми и дори малки водни птици. Достига максимална дължина на тялото 100 cm и маса 9 kg. Продължителността на живот е до 11 години [12, 18].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Хидротехнически дейности, водещи до напречно преграждане на реките и натрупване на наноси. Замърсяване на водите и бракониерство.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Ограничаване на строителството на хидротехнически съоръжения по реките Струма, Марица и дунавските притоци.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Drensky, 1930; 3. Дренски, 1951; 4. Ковачев, 1921; 5. Маринов, 1966; 6. Vassilev, 1994; 7. Булгурков, 1958a; 8. Паспалев, Пешев 1955; 9. Михайлова, 1970; 10. Карапеткова, 1972; 11. Карапеткова, 1994; 12. Карапеткова, Живков, 1995; 13. Trichkova et al., 2004; 14. Карапеткова, 1974; 15. Живков, Групчева, 1987; 16. Stefanov, Trichkova, 2005; 17. Pehlivanov, 2000a; 18. Froese, Pauly, 2006.
Автори Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
