Червена чапла
Ръждива чапла
Ardea purpurea Linnaeus, 1766
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Чаплови (Ardeidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN; ЗБР-II, III; международен: ECS-spec 3, БеK-II, БоК-II, ДП-I.
Общо разпространение. Индо-африкански вид, който гнезди на Пиренейския полуостров, във Франция, Германия, Италия, Балканския полуостров, Русия, Казахстан, Индустан, Индокитай, Индонезия, Мозамбик, Ангола, Мадагаскар. Зимува в Египет, Арабския полуостров, Африка на юг от Сахара, Мадагаскар, Индустан, Югоизточна Азия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен вид, в миналото разпространен само във водоемите край Дунав и Черно море. Рядка в поречията на големите вътрешни реки [1, 2]. През последните години гнезди основно в блата и езера по Дунавското и Черноморското крайбрежие, в Софийското поле и на места в поречието на реките Марица, Тунджа и Струма с общо 54 гнездови находища [3], голяма част от които се нуждаят от потвърждение. Рядка в цялата страна – в повечето находища са установени под 5 гнездещи двойки [3]. Числеността според различни автори се определя в доста широки граници – 75 [4], 100 [5], 120 [6]; 50–200 [7], 150-250 гнездещи двойки [3].
Местообитания. Открити, предимно, сладководни басейни с гъста блатна растителност от тръстика и папур; крайречни равнинни дъбови гори, най-често в места до 300 m н. в., но навсякъде в непосредствена близост с обширни водоеми.
Биология. Гнезди в самостоятелни или в смесени колонии. В големите смесени колонии (от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и големи корморани) разполага гнездата си по периферията, скрити сред тръстиковите масиви [3]. През април–юни снася 2 (2–8) яйца. Мъти 25–27 дни. Малките излитат на възраст 45–50 дни. Обикновено има 1 люпило. Гнездовият успех е 2,1 малки/гнездо. Храни се с риба (най-често с дължина 5–15 cm), жаби, водни насекоми и ракообразни, водни змии, гущери, дребни птици и бозайници (предимно мишевидни гризачи).
Близки видове. Сива чапла (Ardea cinerea).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и увреждане на местообитанията, замърсяване на водоемите, отстрел в рибовъдните стопанства и извън тях, безпокойство през гнездовия период.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985). Основните гнездови находища (езерата Сребърна, Дуранкулашко, Атанасовско, Вая, местн. Пода, блатото Алепу) са в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването на вида. Повишаване на природозащитната култура на населението. Строг контрол за гарантиране на защитния статут на вида и находищата, поставени под закрилата на закона.
Основна литература за вида: 1. Симеонов и др., 1990; 2. Шурулинков и др., 2006; 3. Ковачев, Мичев, Боев, Куцаров (под печат); 4. Костадинова, Михайлов, 2002; 5. Мичев, 1985; 6. Нанкинов и др., 2004; 7. Костадинова, 1997.
Автори Златозар Боев, Таню Мичев, Невена Камбурова
