Сива чапла
Рибар, жабар
Ardea cinerea Linnaeus 1758
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Чаплови (Ardeidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2+B1(bii)], ЗБР-III; международен: БеК-III.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в Индия, Бирма, о. Цейлон, Малайските острови и о. Ява, на места в Африка. Зимува в Централна и Южна Африка, Азия. Общата численост в Европа е 63 000–85 000 гнездещи двойки [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен, преминаващ и зимуващ вид. В миналото е гнездила около р. Дунав и по-големите реки във вътрешността на страната, както и в блата по Черноморското крайбрежие [2]. През втората половина на XX в. са установени общо 24 гнездови колонии с численост около 500 гнездещи двойки [3]. Сега са регистрирани 86 гнездови находища със сигурно гнездене, предимно по Дунавското и Черноморското крайбрежие, Предбалкана и долините на по-големите реки [7]. Оценките за гнездовата численост в страната са твърде различни 200–2000 [4], 500–700 [5], 1000–1400 [6, 7].
Местообитания. Сладководни езера и блата, заливни и дъбови гори, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. По време на миграции и зимуване се среща и в крайбрежни бракични водоеми, както и в язовири, люцернови ниви, оризища, канали за напояване, главно в ниските части на страната.
Биология. Гнезди в самостоятелни или в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в тръстикови масиви, по дървета (бяла върба, бяла и хибридна топола, дъб, ясен, липа, бук) и рядко на скали. Отглежда 4–5 малки, които започват да летят от средата на юни. Храната се състои от риба, мишки, жаби и др.
Близки видове. Ръждива чапла (Ardea purpurea).
Отрицателно действащи фактори. През 50-те години на XX в. е отстрелвана като вредител. Вероятно върху гнездовата популация влияят пресушаването и деградацията на влажните зони, преследването в рибовъдни стопанства и рибарници.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Повечето традиционни гнездови находища са включени в границите на защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на програма за опазването на вида и нейното прилагане.
Основна литература за вида: 1. Wetlands International, 2002; 2. Simeonov et al., 1989; 3. Мичев, Петров, 1984; 4. Kostadinova, 1997; 5. Nankinov et al., 2004. 6. Birdlife Interrnational, 2004; 7. БДЗП (под печат).
Автори Таню Мичев, Цено Петров, Христо Николов, Златозар Боев
