Малък креслив орел
Aquila pomarina (Brehm, 1831)
Aquila naevia: Elwes, Buckley, 1870: 68; Reiser, 1894, p. 114; Aquila maculata Gmelin 1788; Reiser, 1894: 114.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови(Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B(1a)+C, ЗБР-III; международен: ЕCS-spec 3, рядък; ДП-I; БеК-II; БоК-I, II, CITES-II.
Общо разпространение. Вероятно палеарктичен вид, чийто гнездови ареал е от от долината на р. Елба до Белорусия и Ленинградска област, Унгария, Балканския полуостров, Мала Азия, Кавказ, Северен Иран, Индия и Северна Бирма. Зимува основно в Предна Азия и Източна Африка, като основния миграционен път преминава през Бургаския залив, Босфора и залива Акаба.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В миналото е бил често срещан, но в периода 1950–1980 г. става все по-рядък [1]. Понастоящем близо 50% от популацията му (350–400 гнездещи двойки) е концентрирана в Източни Родопи, Сакар, Дервентските възвишения и Странджа, около 25% са концентрирани в Източна Стара планина и Източна Средна гора и около 15% са в Дунавската равнина и по крайбрежието на р. Дунав и островите. Останалите 10% се срещат по северните склонове на Родопите, Витоша и Същинска Средна гора [2]. По време на есенната миграция образува големи концентрации в района на Бургаския залив.
Местообитания. Запазени горски масиви от бук, дъб или смесени насаждения, стари полезащитни пояси и други горски площи, в близост до просторни тревни съобщества и край селскостопански земи, които птиците използват за ловуване.
Биология. Гнезди основно на широколистни дървета, на височина 6–25 m. Женската снася в началото на май най-често 2 яйца, като мътенето продължава 38–41 дни. Малките напускат гнездата на около 55-дневна възраст [2]. В хранителния спектър са установени обикновена полевка, лалугер, гущер, крехар, водна жаба. [1].
Близки видове. Кръстат орел (Aquila heliaca).
Отрицателно действащи фактори. Разработването на буковите и смесените гори до 1000 m н. в. за дърводобив, инфраструктурно развитие за туризъм и отдих. Конкуренцията с царския орел по отношение на храната.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Проведени са интензивни изследвания върху миграцията в района на Атанасовското езеро [5].
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването му, повишаване на екологичната култура на населението, осигуряване на индивидуална охрана на застрашени гнезда.
Основна литература за вида: 1. Simeonov et al., 1990; 2. Янков, под печат; 3. BirdLife International, 2004; 4. Nankinov, 1985; 5. Michev et al., 2004.
Автори Любомир Профиров, Стойчо Стойчев
